anitaЛятото е сезонът на ваканциите, почивките и пътешествията. Пътувайки към желаната дестинация, няма как да не сте минали поне покрай едно китно българско селце, да не сте се впечатлили от красивите цветни градини и да не сте спрели за килограм от сладките градински домати, които някоя баба продава на пътя. Ако всичко това все още ви впечатлява, привлича и вълнува, издателство „Труд” ви предлага книга с разкази, която ще ви потопи в позабравения, но истински свят на българското село – „С цвят на слънчогледи, с дъх на лято” от Анита Тарасевич.

Преди броени дни книгата беше отличена от програма „Помощ за книгата” към Министерство на културата. Тя съдържа общо 18 разказа, а сюжета на всеки един от тях се развива в българското село. И като повечето книги, писани от жени, и в тази описанията на природата са детайлни и изящни, навяват романтика, но и носталгия.

Анита Тарасевич вече е добре позната на българските читатели. Тя започва писателската си кариера със стихосбирка, след това пише и книжка за деца – „Коледата на Майка Зайка”. За първи път навлиза в „тайнството” на късия разказ през 2012 г., когато от печат излиза първият й сборник – „Невинни момичета”. Година по-късно вече е готова и втората книга с разкази, този път посветени на най-прекрасното чувство – любовта – „Любовни заклинания”. През 2014 г. Анита издава първия си роман – „Сънувани плажове”.
Въпреки опита й в най-разнообразни жанрове, тя постоянно се завръща към късия разказ и има защо. Безспорно там е нейната сила.

В „С цвят на слънчогледи, с дъх на лято” писателката ни представя един женски свят, ситуиран в българското село. Разказите от сборника много точно обрисуват настоящата ситуация в малките населени места в България, където не по своя воля, властват жените. Те са принудени от обстоятелствата сами да се справят с всичко, което им поднесе живота. А той им носи предимно тъга и самота. Жените обаче не се оплакват от нелеката си съдба, не се вайкат, не се отказват, само тихо и примирено страдат за отминалата младост, за изгубените близки, за любовта, за това, че децата и внуците им са далеч и често ги забравят напълно. В разказите женската природа е разкрита отвътре, в тях технологията на женското възприемане на света онагледява по неподражаем начин „мъжкия” свят и така го поставя в точните му параметри.

Anita_TarasevichХарактерното при късите разкази на Анита е, че тя не се плъзга по повърхността, не се стреми към самоцелна поанта. Писателката предлага на читателите отрязъци от съдби и образи, които са изключително реалистично представени, сякаш тайно е наблюдавала, именно, вашата съседка на село. Всичко е изключително автентично – бита, героите, диалозите.

Едно е сигурно – сборникът с разкази на Анита Тарасевчи ще предизвика читателски интерес и ще разчувства всяко женско сърце, като едновременно с това ни припомни нерадостната съдба на българското село и неговите потънали в самота обитатели.