– Г-н Леонидов, ще се събуди ли българинът по трезв и с по-добри политици в понеделник сутрин?
– Окончателното изтрезняване води до внезапна смърт. Пише го в кръчмето „Сам дойдох“, от където никой не си тръгвал сам. Още в неделя вечер нашенецът ще научи кои от малките партии ще откажат големите да правят правителство. Кибиците ще се хилят, ехидниците ще ехидничат, трезвите съвсем ще изтрезнеят, а вечно дремещите отново дълбоко ще заспят… За 25 години се будим веднъж на десет годни, защото най-будните, най-склонните да рискуват отдавна напуснаха тази територия. За повечето българи, избягали от своите политици, този риск е опрадван, не е авантюра, а смяна на отровната обществена среда – смяна на всекидневието без правила, без правосъдие, без надежда, без вяра и без любов, без Бог. Но нали всеки народ си заслужава своите циници – дори при протестите срещу Пеевски и срещу наглия му опит да оглави ДАНС, в центъра на София не излязоха повечето столичани. При това тук, пъпа на туловището, има най-висока концетрация на интелигетни люде. Жална работа, времето вече не е наше. И май никога не е било…
Инак ново правителство трябва да има, защото последната тройна коалиция доведе държавичката ни до банкрут, при това само за една година. Проблемът е как ще се разберат ГЕРБ, РБ и Патриотичният фронт. Друга временна комбинация не виждам. А може би ДПС ще даде мълчаливата си подкрепа на всеки, който поеме управлението. Доган, Пеевски и Главна прокуратура забъркаха помията с Корпоративна банка и за да не им литнат главичките и на тримата, ще трябва да се споразумеят, с когото трябва. Или да пожертват някого, който да се съгласи да изсърба финансовата клоака до дъното. Това ще бъде първият повод за раздор в евентуалната крехка бъдеща коалиция…
– Политици и законотворци у нас биват избирани и издигани на повърхността от някаква загадъчна и мистична за обикновения българин сила, която сега е модерно да се нарича с думичката Задкулисие. Ще се отърве ли България някога от т.нар. партийно-ченгесарска номенклатура, породила се в края на 80-те години, която и досега „произвежда” за една нощ другари милионери и началници?
– Да, след като и внуците ми станат пенсионери. Инак – не. Въпросът ви е красив, по скоро пожелателен, но ми звучи като призива: „Трябва да изметем целия политическия елит!“. Това е равносилно на друго абсурдно пожелание: „Дайте да си внесем друг народ!“ Ние, тукашните, от малцинството на умните и интелигетнтите, живеем в ужасна социална среда, където мнозинството върви като улично куче след миризмата на бързия успех. Казано е – прост народ, слаба държава. Ето, поредният тарикат намери нов смешник, който да обещава ред и порядък, и партията му мюре ще влезе в този парламент. Добре че животът на туй народно събрание ще е по-къс от линията на живота му.
– Българската политика се олицетвори на отбор от откровени клиентелисти, които услужливо въртят опашки пред големите Клиенти – като се почне от САЩ, Русия до ЕС. Заплашен ли е народът и нацията от оцеляване след като за национална политика у нас не може да става и дума?
– Какъв голям клиент ни е САЩ? Къде е американският бизнес у нас, освен май един завод за фаянс и две елекроцентали, с които Костов подписа ужасен договор в последната секунда да упралението си. Предполагам, поради недоглеждане и много бързане. И какво американско имаме още? Да, един Американски колеж, един Американски университет и няколко смотаняци от ЦРУ? Ще кажете – има и бази, има, но в тях няма никой, при това са български обекти, преотстъпени на янките като съюзници. Сравнете цялата тая сума от долари с рублите, от които зависим – Нефтохим, АЕЦ Козлодуй, ядрените отпадъци, руски газ и газопроводи, проруско лоби в парламента и извън него, руснаците си имат не една, а две-три партии, партии, особено едната от тях направо си мирише на червен хайвер, но се бие в гърдите, че ще спре повишаването на тока. Има още куп путинисти, все българи от наемната „варяго-руска дружина“, прикриващи се като леви националисти, евроскептици, нови комунисти и азбучни русофили. Ако имаше лоялно американско лоби досега вече трябваше не да търсим и да ровим за шистов газ, а той отдавна да беше станал алтернатива на руския монополизъм. Та за каква национална политика можем да мечтаем, когато отдавна не сме нация, а народонаселение, сбирщина, която зависи от гласуването на двете си основни малцинства – осемте племенни вождове на циганите и от префинения феодализъм на турските и български турци. А ние, най-ощетеното малцинство, на интелигентните и умните хора, сме разделени от левашките и десняшки комплекси. Добре, българското мнозинство е демократично и за това е разделено. Но защо е помежду си толкова ожесточено? Може би защото фъфлещите червени бабички търсят вината за участта си не в своята партийна знат, а в Америка и ЕС? Или защото лидерите на десните у нас са десни по съзнание, но не и по битие, да не говорим за бит. В колко парламенти си поживяха безнаказано сините синигери, за да доведат нещата до фатален финал на дясното у нас? Отговор ще ви дам: колкото Янаки Стоилов, и другите друзя, които не са мръднали от парламента вече четвърт век. Е, с такива ли велики личности, които извън парламентарния бюфет са господин никой, на тях ли да разчита родният и международният просперитет? Костов имал само сто и седем или сто и седемдесет хиляди лева в КТБ , браво, толкова умен, а толкова малко, след 25 лета и зими летя из върховете на политиката. Милият, може да се мисли за дясномислещ, но извън парламента се оказа поредния измамен бедняк, чиито парици сега се опушват на тих огън в КТБ.
– Какво си казвате, когато чувате предизброрните обещания на някои политици, че ще открият 1 млн. работни места, че заплатите и пенсиите ще бъдат увеличени на 500 лв? Кое е най-нереалистичното и популистко обещаие?
– Без да искам изпреварих отговорът ви и по-горе вече взех ненаучно отношение по тази тема. Казвал съм го и пак ще го казвам: „Трето качество харесва трето качество“. Какво да правим, че у нас има близо 12% третокачествени сульовци, които гласуваха за тази партия в изборите за ЕС. Сега същите се стопиха до 7%, но като притурим към тях и наивниците на дърта възраст, които упорито се прехласват по своя атаман, ще стигнем до процентите от българя, равни на процентите на плоския данък. На тези избори виждаме цял букет от леви, левашки и крайно леви партии и коалиции, и нито едно влиятелно дясно политическо обединение. Но за да има силна християндемократическа партия у нас, първо трябва да имаме в наличност истински, осъзнати християни, и второ, осъзнати, истински демократи. Къде ги такива християни и демократи измежду едрите ни капиталисти, които да подкрепят прагматичните идеи на капитализма с човешко лице? Няма ги. Всички замогнали се тарикати изсветлиха червените си дирници и се връткат из глобалистичната джунгла като сиво-синкави павиани…
– Как разчитате слоганите на партиите – „Време е!”, тръбят от ГЕРБ, „С нами Бог”, казват от „Атака”, а ДПС ни примамва с либералното „Свободата е с теб”?
– „С нами Бог“ или „Бог с нами!“ трябва да се преведе на български като „Бог е с нас!“, защото за разлика от руски език, в нашия роден и народен язык падежи няма, или по-точно почти не са остали. „Атака“ тръгна с черните ризи на руските черносотници и любимите симфонии на Хитлер, но явно в края на своето дишане ще тури пречупения сърп и чук и алената рубашка на батюшка Путин. Мисля, че много ще им отива.
ДПС не е либерална партия, а лява, селска партия, но тя пък има средства да си пазарува заклети либерали като Бисеров, Пеевски, Цонев, Каменов, или как му беше там именцето. Свободата на бай Хасан и на леля Айше е в затвора, наречен „Тютюнопроизводител“. Там може свободата да е с тях, но само, защото свободата е също осъдена да бъде с тях зад решетките. Да бъде с тези затворени, добри, трудолюбиви и кротки хорица.
А време е, за какво? Може би е време пиарите на ГЕРБ да бъдат уволнени и да върнат хонорарите си? Време е лидерът им да почне да се държи като германските политици, от които толкова силно се възхищава, а не всеки ден да се прави на актьор от треторазряден филм, разказващ за живота на българските каубои, тип американски кравари, конекрадци и обирджии на дилижанси. Време е ГЕРБ да стане дясноцетристка партия, а не център дясно дружинка. И в бъдещото правителство да даде път на идеите на експертите в Гражданския съвет към РБ, а не на техните адвокати. Време е ГЕРБ да разбере, че не са толкова силна, а просто БСП е много слаба, и ще става все по-слаба, защото останали партии, без РБ и ортаците на Меди Доганов – всички от зелените до националсоциалистите, свалят по една кожа от гърба на столетницата. И това, ако не е геноцид, здраве му кажете!
– Ще подкопае ли преференцията партийните структури? Отделните кандидати са приватизирали кампанията, агитират за самите себе си, а това означава против партийната си листа. С преференцията човек поставя под съмнение офертата на партията си – хубаво ли е това?
– Преференциите са нескопосан опит за демократична подмяна на мажоритарният вот. За да изместиш водача на листата от първото му място, трябва да си наглец и да прецакаш по най-демократичен начин своя съюзник и политически партньор. Не всичко законно е морално, а един такъв тъмносин мишок, без капчица морал, си вдигна куфарите и без угризения отиде да сумти за втори мандат в Европарламента. И друг един суек, червеношиест, прост като бобена чорба, също безсловесно върти уши в Брюксел. Изборът трябва да е персонален: кандидатите подредени по азбучен ред, изборът един – и за партията и за най-близкия до сърцето ти утрешен гад. Но тъй или инак не стана публичен спор за предимствата и недостатъците на мажорната система и продължаваме да избираме партийните апаратчици, а не лични личности.
– Възможно ли е след изборите разумът да надделее и политиците да направят правителрство с няколко национални приоритета?
– Широка коалиция – не, но нова тройна – да. Или ако реформаторите и победители приемат с отвращение неутралитета на ДПС, вече проигран в предишния парламент от „Атака“. Но кой ще плати тази подкрепа в буквалния, а и в преносния смисъл? И ако я плати, дали ДПС няма пак неочаквано бързо да се откаже от среброто и заложи на вечната си златната среда в българското всенародно събрание? И няма ли тази явна или неявна подкрепа да изяде главата на Бойко, който на следващите избори ще се яви белязан с фес и чалма като герой в утрешните карикакури? България е пред драматично изпитание – или преходно правителство за година и нещо, или нови избори, при които малките партии ще изгорят финансово като факли, и няма да постигнат сегашния си предвидим успех. Освен може би ББЦ, за която кризисни кредити няма открити!
– Как България ще се справи с тези предизвикателста и ще стане страна на благоденствие, а не страна на глупаците?
– Ако човек е глупав, то е за цял живот. Глупакът и добре да живее, умира, и друг се ражда на негово място. Глупацте са необходими. Не на страната, а на незаконните деца на демокрацията. Тези копелета на глобализацията разкатаха майката на майка България. Но парите са у тях, и умът, макар и циничен, е при тях, и тъпаците са с тях, барабар с глупаците. И заедно стават все по-непобедими.
– Гражданското общество се събужда. Но ако след 5 октомври не бъде съставено правителство, ако сметките за ток са непосилни… очертава ли се зимата на българското недоволство?
– Предишното зимно недоволство бе отлично замислено, подготвено, организирано, добре заплатено – от надутите сметки, през надрусаните футболни фенове, до масовките, зад които стояха агитките на алено-червените централи. Имаше и спонтанна масовка, уплашени хорица, рипнали барабар Петко с децата и хулиганчетата. Получи се нещо като улично въстание и Бойко си хвърли оставката. Той разбра, че е силно подценил Пеевски и Сергей, и се предаде без бой. И този път улицата може да рипне, ако има кой да й налее бензин в колите, да й плати пътните до София, да наеме автобуси и да ги напълни с цигани и бели роби. По-скоро ще има поредица от стачки, уволнени миньори, държавни служители, живеещи без заплати, закъсали браншови организации, по-скоро те ще надигнат глава, особено ако задължителният бюджетен дефицит от 3% не скочи поне на 4.5%. И държавата не си купи нови пари за черни дни.
Правителството, което идва намя да падне преди пролетта, ще изкара до началото на лятото, но ще се сгромоляса от вътрешна непоносимост, подозрения и взаимно дебнене. Реформаторте нямат намерение да стават апаши, за тях е въпрос на жизнено оцеляване да запазят чисто си име на млади политици, фанатично решени, ако са във властта, да започнат решителните реформи в цялата ни обществена сфера, но които се отлагат и отлагат. От страх, от партийни съображения, от липса на лидерски дух.
Но да вземем ГЕРБ, там идеалистите са малко, фанатиците още по-малко, циниците – един Бог ги знае, но егото на лидера им няма да позволи някой друг да му диктува двевния ред на правителствените заседания. Избор пред Борисов няма – не поеме ли отговорността да състави съставно правителство, цялата отговорност ще падне върху него. Едни нови зимни избори ще са фатална загуба на историческо време и нещата в страната ще се влошат до прага на скотското ни търпение.
А ако пък Борисов се навие да се коалира с лица, които са го плюли до скоро, и този кабинет се разпадне по никое време, отговорността пак ще се срути върху него. А най-разумно е да издигне за премиер кадърен негов кадър, за да има възможност да намали до приемливи граници взаимния персонален негативизъм между себе си и другите лидери, които също като него, вместо да се правят на министри, ще седят в парламента и ще бичат закони, а не далавери.
– През годините на прехода не се появиха истински държавници, но защо няма и духовни водачи? Вие интелектуалците не сте ли длъжници на обществото?
– Духовни водачи няма, защото църквата ни все още е зле, да си брокер на Бога не значи, че ставаш за духовник, за духовен пастир. Духовни водачи в граждаския смисъл няма, защото в империята на глобализма, няма нужда от никакъв Дух, а от плът, която се продава, и от месо, което става за ядене. Ако днес се появи Христос, ще го изядем с парцалите. У нас да си духовен, означава да си смешник. Мазохист, извратеняк, който не мисли само за джоба си, а седнал да мисли за благото на ближния, за будността на остатъците от нацията ни, за несъвършенството на човешките ни отношения, за липсата на благородство в обществото, за отдадеността на общата ни, национална кауза, която я няма в кратуните на повечето сънародници. Защо Бог не ни праща духовни същности, само той си знае. Но добри българи има, има ги, онзи ден спасиха едно конче от камшика на едно младо човекоподобие, което поне може да мучи нещо и на български. А добрият човек все повече е изключение в зверилника, в който битуваме. Нали в природата няма примирие, и ние все повече се връщаме към хишната си природа, вместо да я издигаме към Бога и космическия разум.
А инак за всичко, което стана и става у нас, сме виновни ние, независимо мислещите, защото позволихме хористите да сменят солистите. Оставихме народа, като идеално понятие, да оглупява, оставихме го без публична защита, превърнахме се в шушумиги. А преди 10 ноември, въпреки ДС, се подигравахме на властта в недостъпна за нея форма. Днес условията са други, но и ние станахме други. От бичите ни рога останаха само рогцата ни на охлюиди.
– Ако трябва да дадете съвет на младеж, който иска да си изкарва прехраната с писане, какъв би бил той? Да остане да се бори в България, или да научи добре чужд език и да избере Терминал 2 и да твори на друго място?
– Прехраната с писане си изкарват много хора по света, защото пишат за масовата публика. И се мислят за писатели, нали произвеждат книги. Дори ги превеждат у нас и маникенките въздишат по тях. В този бизнес трябва да си сръчен, а не толкова талантив, трябва да си комбинативен и находчив като умел риболовец – да знаеш на какво кълват шаранките, на какво пърстървите, на какво етървите, на какво свекърите. Трябва да нацелиш точното умствено и душевно равнището, типично за всяка непретенциозна читателка. Жална ти майка, ако изневериш на масовия й, средняшки вкус – тя бързо ще те надуши като чужд парфюм и никога няма повече да ти купи четивото, което иначе усвоява като пакетче слънчоглед – хрупа и плюе. И предава нататък.
Но ако някой иска да стане истински писател, трябва цял живот да живее в своята езикова среда, цял живот да се учи на читав, медоносен, росен роден изказ, и да вади от националното най-същественото и да го издига до универсалното. И да гребе от регионалното и да го мята да лети в глобалното. В момента малките народи раждат големи писатели, докато в големите нации големите никой все още не може да надскочи. Нещо подобно като при предстоящите избори – малките ще тържествуват, победителите ще се чудят какво да правят с победата си, всички ще са доволни, дори и БСП, от крайния резултат на този мач. В него всеки играе срещу всеки и загубата с малка разлика се възприема за малка победа. Малък народ, малки възможности, мънички държавници, нищожни душици. Какво да сториш, всички сме чада на бай ти Ганя, няма измъкване от тази собствена свиня, будеща все още огромни и масови симпатии.
Ива Оприкова, faktor.bg
