На 25 юли 1905 г. в Русе е роден писателят Елиас Канети. Носител на Нобелова награда за литература (1981 г.).
Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук… — начало на мемоарната му книга „Спасеният език“
Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.
Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!
Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.
Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.
Който не вярва в Бог, той приема цялата вина за този свят върху себе си.
Най-трудно би ни било да понесем такъв Бог, какъвто сами си измислихме.
Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.
Тя се омъжи за него, за да бъде винаги с него. Той се ожени за нея, за да забрави за нея.
Умен е този отговор, който прекратява въпроса.
Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – достатъчно му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменитостта събира хорове. Тя иска да слуша в тях своето име.
В процеса на писане има нещо безкрайно.
В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.
Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.
Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.
Всеки въпрос е нахлуване.
Всеки език има свое мълчание.
Всеки човек е център на света, точно така – всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.
Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.
Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.
Езикът, разглеждан като система, немее.
Заплахата, както и преди, живее във всяка една заповед.
Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.
Известно е, че хора, действащи по заповед, са способни и на най-ужасни постъпки.
Изобретението, което все още ни липсва: да се вкарат взривовете обратно.
Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.
Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.
Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.
Където отиват мнозина, там отиват и другите.
Мнозина биха живели по-дълго, ако имаха по-малки съкровища.
На никого не би му попречило да се вгледа в себе си по време на хранене.
Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.
Най-много ти се иска – каква скромност! – безсмъртие, за да четеш.
Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и вярват в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.
Невинен въпрос е този, който остава сам за себе си и не влече след себе си други.
Няма нищо по-отегчително от това да бъдеш обект на поклонение. И как само Бог издържа всичко това.
Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.
По-добре да презират, отколкото да се боят.
Познатият е човек, когото познаваме достатъчно добре, за да му поискаме назаем пари, но недостатъчно добре, за да му дадем назаем.
Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.
Ръцете не вършат едно и също едновременно.
Светец е този, който е успял да ограничи всички нравствени мъчения в пределите на собствената си персона.
Свободен е този, който няма желания. Че защо тогава да бъдем свободни?
Новия идол го издигат сред отломките на предишния.
Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.
Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.
Човекът е животно, забелязващо, че убива.