Всекидневно на книжния пазар се появяват нови български автори, но това, което отличава Ирина Папанчева и нейният роман „Тя, островът” (от Книгоиздателска къща „ТРУД”) е, че това е роман, който има международен прочит. Това не е обичайната история, която сме свикнали да четем – за това колко сме бедни, нещастни, социално онеправдани.

„Тя, островът” е литературно събитие. Той е многопластов и полифоничен роман, интересен не само с екзотичното място, където се развива действието, но и с вглъбеното разкриване на съвременните отношения в един глобализиран свят, когато всичко и всички могат да се срещнат с някого навсякъде. „Тя, островът“ свързва днешните преживявания на няколко души на испанския остров Фуертевентура с документалните и фикционални истории на действителни личности, пребивавали там от най-древни времена до наши дни.

Централна тема в книгата е изгнанието на философа-писател Мигел де Унамуно: привеждат се откъси от писмата му, от стиховете и есетата му, написани на и за острова. Ключово е съпоставянето на сърф-културата с бита, възприятията и миналото на местните хора. Но главният герой и режисьор на събитията, разгърнати в литературното пространство, е точно островът с женска душа и природа. Тя, островът, Фуертевентура. „На голия остров всички бяхме голи. И всяка следваща наша крачка или привидно решение щеше да води към неизбежната развръзка. Бях дошла да пиша роман. В действителност бях героиня в роман. Романа, който пишеше островът.“

„Тя островът“ засяга пряко или косвено широк спектър от теми: духовните търсения, убеждения и избори; културната хетеронимия; необходимостта от постоянство и опора, които са тъй неприсъщи на съвременността, макар и заложени в самата природа на човека; стремежът към духовна и физическа пълнота на изживяването, в неговите най-първични и в неговите най-рационализирани форми; границата между земно и възвишено; необятният и едновременно с това мимолетен свят, заедно с пъстротата на впечатленията, които поражда; невъзможността щастието да бъде опитомено или осмислено. Български романи, които предават подобна пъстра палитра от въпроси и интерпретации, със своя визия и послание, се срещат рядко и са ценност.

За автора:

Ирина Папанчева е родена в гр. Бургас. Завършва магистратура по „Славянска филология – Чешки език и литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и по „Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция“ в Свободния фламандски университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel). Автор на детската илюстрована книжка „Аз заеквам“ (ИК „Сиела“, 2005), на повестта „Почти интимно“ (ИК „Кронос“, 2007) и на романите „Анабел“ (ИК „Жанет 45“, 2010) , „Перо от пеликан“ (ИК „Жанет 45“, 2013) и „Тя, островът“ (Издателство „Труд“, 2017). Награда на участниците в конкурса „Южна пролет – 2008“ за повестта „Почти интимно“. “Анабел“ е сред трите номинирани книги в конкурса на Фондация „Елизабет Костова“ и издателство Open Letter Books в Университета в Рочестър за Съвременен български роман (2014). “Перо от пеликан“ е преведена на английски, френски и арабски.