Една латинска мъдрост гласи, че всяка книга има своя съдба. Това с особена сила важи и за тефтерчето на Васил Левски. Неговото спасяване и откриване е истинска сага.
Главен герой в събитията е г-жа Кирила Възвъзова-Каратeодорова (1917-2005). Въпреки че няма научни титли, нейното име е запазено в българската историография. От 1947 г. чак до пенсионирането си, а и след това като нещатен консултант, тя е работила в архивния отдел на Народната библиотека. На нея се пада редкият шанс да открие и дешифрира легендарното тефтерче дневник на Васил Левски, а също и да спаси личния архив на княз Александър Батенберг. Участвала е в съставителството на десетки документални сборници и библиографски издания.
През 2002 г. авторът имаше шанса да запише преживяванията на г-жа Възвъзова-Каратеодорова по този повод.
„Беше през 1951 г. Подреждахме архивния отдел в току-що построената сграда на Народната библиотека. Работата наистина бе огромна. През 1943 г., веднага след първата бомбардировка на София, тогавашният директор на библиотеката – Райчев, евакуирал спешно архива в Горна баня. При това пак по български – с връзки. Една от служителките му имала брат, който бил офицер в Министерството на войната. И чрез него Райчев издейства няколко армейски „Опел“-а, с които успява да изнесе навреме по-голямата част от документите. Бил е явно много далновиден човек. Защото сградата на Народната библиотека, тогава на ъгъла на „Раковски“ и „Славянска“, където сега е Министерството на икономиката, е разрушена от бомбите през 1944 г. И така започнахме да пренареждаме всичко. Тогава от една папка с материали на Христо Ботев в ръцете ми изпадна и тефтерчето на Левски“, споделя Възвъзова.
Историята понякога наистина си има своя логика – в папка за Ботев да се крие тефтерчето на Левски. На г-жа Възвъзова възлагат дешифрирането на съдържанието на текстовете. Тя твърди, че почеркът на Левски е много четлив, а използваните съкращения са сравнително малко. Работейки върху записките, г-жа Възвъзова си съставя собствено мнение за Апостола: „Той е преди всичко човек на действието. Бил е постоянно сред хората и е разбирал техните нужди и желания. Това е най-големият пример, който трябва да бъде следван от днешните ни политици. Най-гениалното му прозрение е за това, че всички ще бъдат равни пред законите без разлика от вяра и народност.“ Възвъзова е родена в Айтос, отраснала с деца от турски, еврейски, арменски, гръцки семейства.
„Между нас никога не е имало някаква вражда или отчуждение. Спомням си колко възпитано, направо кавалерски се държаха с нас турчетата“, спомня си жената. За пръв път г-жа Възвъзова почувствала, че е направила нещо наистина значимо за българската история, с откриването на дневника на Апостола през 1987 г., когато по повод 150 година от рождението на Левски се издава луксозно издание на бележника му. На промоцията има километрична опашка от хора, чакащи да си купят изданието. Тя със смях си спомня, че тогава забравила паспорта си и милиционерите не я пускали в салона на Военния клуб, където е представянето. А е трябвало да каже и тя няколко думи. В крайна сметка неин колега я „идентифицирал“, за да може да влезе. От вълнение обаче не успях да кажа почти нищо, спомня си Кирила Възвъзова.
В четвъртък, 18 февруари, вестник „Стандарт“ ще подари на читателите си издание на тефтерчето.
Източник: standartnews.com
