Различните хора се смеят на различни неща, но на мен ми е интересен онзи човек, който притежава интелект, за да възприеме хумора. Книгите ми са насочени точни към такива читатели, защото само те могат да се смеят истински. За хумора е нужен културен пласт, а моята цел е в книгите ми да няма мръсни думи. Искам да покажа, че хумор може да се прави и с чисти думи и ръце.
Това заяви в интервю за БГНЕС писателят-хуморист и главен редактор на в. „Стършел“ Михаил Вешим.
„Чудя се защо ние българите станахме такива. Никой не иска да работи, няма кой да сади картофи, но за сметка на това всеки иска да пее и да прави шоу. Влизаме в социалните мрежи, пишем нещо и гледаме на това като на начин за реализация. Аз нямам Фейсбук, защото не вярвам във виртуалните приятелства. Вярвам в истинските, така както и в истинския смях“, каза той.
„От баща ми Георги Мишев научих, че писането е труд. Виждал съм го с очите си. При поетите е по-различно, отколкото при писателите – те могат да се разхождат цял ден и да им хрумне някоя метафора, докато белетристът трябва постоянно да пише, да не минава ден без написан ред. Това е важно за нашата професия. При нея трудът е повече от славата. Няма събота, няма неделя… има само съмнения дали написаното си струва, има ли кой да го чете“, сподели Михаил Вешим за уроците на своя баща, от когото е наследил писането.
Според писателя чувството за хумор на българина се променя, но не за добро и телевизията доста помага затова с лошите примери. „Хуморът е израз на остроумие, но за съжаление стана разлигавен и циничен“, смята той.
Вешим не приема и продажбите на книги като критерий за успех. Защото има много хубави, които не се продават и много лоши, които се харчат добре. Именно затова, според него, единствената оценка за стойностна на творбата я дава времето.
