Милен Русков
Милен Русков

– Г-н Русков, получихте европейска награда за книга, написана на възрожденски език, който е трудноразбираем за сънародниците, камо ли за чужденци. Как си обяснявате този феномен?

 

– Романът “Възвишение” е написан на стилизиран възрожденски език, той не е неразбираем за сънародниците. Има един шок в първите 20 страници, след това много лесно се свиква с него, дори му се наслаждавате. Той може да бъде преведен на английски, като се използват неговите диалекти или някакви по-стари форми от ХIII в., да речем, на френския или немския. Както прецени преводачът.

 

– Защо използвахте този старинен език в романа “Възвишение”? Само за автентичност или да покажете, че въпреки обвивката нещата вътре са едни и същи от Възраждането до наши дни?

 

– Автентичността е много важно условие. Там разказва един от героите в книгата. Ако той говори на съвременен книжовен език, няма да бъде убедителен. И второ, този език е много сладък, тъй като не е изтъркан от ежедневна употреба. Притежава, така да се каже, цялата изначална поетическа сила.

 

– 25 години вече българинът върви към възвишение и прави “револУция”, наречена преход. Прилича ли си той, или се отличава от своя прадядо, тръгнал да събаря Османската империя с хиперинфлация и горящи мишки, които да предизвикат пожари в Цариград?

 

– (Смее се на глас – б.а.) По някои неща се различава, по други си прилича. Общо взето народите се развиват, променят се с времето. Но както един човек има един характер и колкото и да се променя, си остава същият. Така и народите, колкото и да се променят, запазват националния си характер, култура, манталитет.

 

Светогледът се променя много бавно. Сегашните българи и приличат, и се различават от онези преди вече 150 г. Ако трябва да рискувам, ще кажа, че по-скоро си приличат.

 

– Коя черта от националния ни характер виждате най-ярко изразена и тогава, и сега?

 

– Себичността и пресметливостта. Българите са себични и по тази причина избягват и не могат да участват в колективни действия. Пресметливостта е също много характерно българско качество и тогава, и сега, което се дължи на известна приземеност. Нашият народ е твърде приземен.

 

– Смятате ли, че българинът днес е по-готов да се изправи и да се справи с предизвикателствата, които стоят пред него?

 

– В никакъв случай. Възрожденският българин е бил много по-деен, по-креативен. Повече е действал. Това го прави по-адекватен към света, който изисква непрекъснато нещо да правите, да работите, да създавате.

 

Не може само да критикувате, да се оплаквате и страдате. През Възраждането хората са били по-дейни и поради това, струва ми се, са се справили със света, въпреки че са били поставени в по-трудни обстоятелства.

 

– Всъщност какво ви провокира да напишете “Възвишение”?

 

– Хубавата история с огъня в Арабаконашкия проход. Интересните герои и най-вече Възраждането, което е много живописен период. Този деен кипеж и готовност да се вършат неща, като се поемат рискове. Иначе казано – да се живее активно на света, което е характерно за тази епоха.

 

– Колко време подготвяхте този роман? Какво проучвахте, за да го създадете?

 

– Готвил съм го година и половина. Прочетох много книги от онзи период. Ползвах най-вече поемата на Раковски “Горски пътник”. Заедно с него проучвах Петър Берон и Петко Р. Славейков. Това са основните автори, залегнали в езика на моята книга.

 

– Доволен ли сте от това, което се получи?

 

– Много е трудно да си представиш една книга, която е 400 страници. Всяко произведение, като го започваш, е скок в трудното. Вървиш по неочаквани пътища. Писането на книга е постоянен процес на вземане на решения. Никога човек не може да бъде сигурен как ще изглежда творбата му накрая. Но все пак има обща представа, преследва цел. Знае какви са героите. Но никога не могат да се предвидят нещата докрай. Книгата стана така, както я бях предвидил, в основните си линии.

 

– А кое допринесе за нейната популярност – самата книга или претворяването  на пловдивска сцена от Иван Добчев и Александър Секулов?

 

– Самата книга най-вече. Но и театралната постановка се радва на успех. “Възвишение” е гледано от над 15 000 зрители. Читателите също са толкова.

 

– Според вас какво пречи или помага на съвременните писатели да покажат творчеството си на публиката с такъв размах?

 

– Най-вече незаинтересоваността на публиката. Това се дължи на твърде заетия начин на живот, който повечето хора водят. Имат много алтернативни забавления, особено телевизията, която поглъща свободното време на огромен брой хора. И третото, в края на краищата, е свързано с качеството на продукта на писателите.

 

– Готова ли е българската публика да посрещне предизвикателствата на своите съвременни творци?

 

– Не особено. Няма у нас кой знае какъв интерес не само към литературата, но и към всички изкуства. Така е било винаги. Може би защото българският народ е твърде практичен и земен.

 

– Това не е ли тъжно?

 

– Тъжно е, но все пак не е отчайващо. Тази незаинтересованост е в разумни рамки.
Винаги е имало в България достатъчен брой хора, които ще оценят качеството, да речем, на една книга. Това е проблем на света, той не е типично български.

 

– Тревожи ли ви духовният упадък на младите, които не познават класиците, камо ли модерните писатели?

 

– По-скоро става дума за незнание, неосведоменост. Най-тежката дума, която според мен може да бъде употребена, е невежество. Но упадък едва ли.

 

– Доста младежи открито се хвалят, че не четат.

 

– Не трябва да им се обръща внимание и да ги обсъждаме. Винаги е имало такива хора.

 

– Не мислите ли, че сега избуяха повече?

 

– Има нещо такова поради общия цинизъм на времената и консуматорския дух. Българската нация е деморализирана от горе до долу – не само елитите, но и обикновените хора. Тази деморализация няма да свърши скоро, защото тя върви ръка за ръка с бедността.

 

Трябва да се обясни по някакъв начин на хората, но аз не виждам как – че ако си невеж и нечестен, ако си необразован и лош, ще живееш зле. Трудно е това да се разбере. Но всъщност така е направен светът – изглежда, че понякога някакви простаци, тъпи и безскрупулни хора стигат много далеч. Не!

 

В живота трябва да бъдете умен, добре образован, осведомен и що-годе почтен. Това е начинът да се живее добре. Всичко друго води до упадък, бедност, страдание.

 

Но хората много трудно разбират това. Когато го осъзнаят, ще започнат да живеят по-добре, защото ще станат и по-добри.

 

– Смятате ли, че някога българинът ще достигне своето възвисяване?

 

– Зависи. Може да го достигне, а може и да не го достигне. Съдбата на всички е в техните собствени ръце. Зависи от тях какво ще направят. Нищо не е предопределено.