„И човек, и куче“ (издание на „Изида“) е най-забележителната книга на македонския писател Владо Димовски в неговата литературна кариера. Понякога е болезнено да погледнеш в очите живота и истината. Особено ако си прекалено емоционален. Затова авторът прибягва към хумора и иронията, които придават на двата кратки романа в тази книга специфичен вкус и мирис, чувството, че сякаш сте вътре в тях и предусещате какво ще се случи.

Главният герой в първия роман има привиден избор, но всъщност той дори не взема решения за собствения си живот. Сякаш някой го води като кукла на конци. В момента, в който си помисля, че „давенето всъщност е порастване”, той попада в ръцете на топирана лелка, която ще определя и режисира живота му занапред. Една истинска приказка, напоена със сълзи, с известна доза гняв, тук-там с по някоя усмивка и подправена със страст, малко благодарност и много любов – точно както в реалния живот.

Във втория роман са разкрити последствията от едно странно детство, в които главният герой се е оплел не по своя вина и с всички сили се опитва да ги преодолее. Някои опити са успешни, други – не. Как може да се освободим от картините на детството, които от време на време оживяват и ни напомнят за случки, които ни спират и ни пречат да дишаме свободно? Изглежда, отговорът на всички въпроси все пак е любовта. Тя е най-доброто лекарство, смисълът на живота. И вярата, и надеждата, че един ден ще се събудите и ще задвижите стопкадъра.