Четири книги на Стоян Райчевски ще бъдат представени на 8 март (вторник) от 18 ч. в големия салон на Централното управление на БАН. Премиера ще има най-новата му книга „Календар и обредност в Странджа и Източна Тракия”, както и предишните „Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903-1913-1923)”, „Разоренията на македонските българи 1878-1903” и „Бежанство и преселвания на добруджанските и таврийските българи 1913-1944”. За изследванията на Стоян Райчевски ще говори акад. Георги Марков.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА НАРОДНИЯ КАЛЕНДАР
Книга за празниците и обичаите на българите от Странджа и Източна Тракия издаде „Захарий Стоянов”
Кирил Момчилов
Отново с марката на издателство „Захарий Стоянов” Стоян Райчевски ни предлага новата си книга „КАЛЕНДАР И ОБРЕДНОСТ В СТРАНДЖА И ИЗТОЧНА ТРАКИЯ” – уникална енциклопедия на българските празници и обичаи в „загадъчната планина на Източна Тракия”. Те са дадени последователно по месеците на годината, като подвижните са в месеца, в който те най-често се падат. Като чета за всеки един от празниците написаното, се убеждавам, че авторът познава в детайли традиционния народен календар и свързаната с него обредност. На повече от десет места в книгата Райчевски разказва за обичаи от родното ми село Горно Ябълково. Как да не му вярвам, когато като дете съм участвал в „джангъра” по Коледа, сърбал съм от курбана при Бойчов кладенец на Спасовден, сърбал съм и от курбана на Малък Атанас в местността Големия камък край Долно Ябълково…
В предговора Стоян Райчевски пише: „Материалите за написването на тази книга са събирани чрез непосредствени разговори и анкети с носителите на традицията в Странджа през 70-те и 80-те години на ХХ век. Информаторите са само местни жители, а също така и бежанци и потомци на бежанци от Източна Тракия, където те са били прокудени през 1913 г. Използвани са и някои фолклорни и етноложки материали, съхранявани в музеи и архиви, както и материали, обнародвани в специализираната етноложка и фолклористична литература”.
Това признание на автора е вярно, но не е достатъчно. От скромност ще е, авторът да не ни казва за несгодите през годините докато е бродил из Странджа, в колко села и с колко коренни жители се е срещал. Той не споменава думите „теренни проучвания”, но благодарение и на тях, той разкрива душевността и народопсихологията на родолюбивите странджанци. Събирателската и проучвателската му работа е била подчинена на опознаването на вчерашния ден и най-често на древните състояния на културата, на тяхната реконструкция. Панагири/панаири, събори, седенки… Специално искам да посоча статиите за нестинарството, този феномен, който привлича гости от цял свят: от „посещението при главния нестинар (нестинарка)” до „прихващането вън от огъня”.
Като форма на емпиричното познание работата на Райчевски влиза в широкия контекст на емпиричните изследвания на социалната действителност. Как да не се радваме на поредната му книга, в която е съхранена информация за неповторими явления, на наследство и творчество на отделните селища и целия регион, наследство – празници и обичаи, част от българската фолклорна култура. Нима не откриваме историческото си битие и единното етническо знание и самосъзнание на българския народ. Нима регионалното – тракийско/странджанско, не е конкретен израз на националното!
Изследователят Стоян Райчевски е достоен продължител на безсмъртното дело на академиците Иван Д. Шишманов и Михаил Арнаудов, на Димитър Маринов и професор Христо Вакарелски!
