Иван Тургенев (1818 - 1883)

На 3 септември 1883 г. умира руският писател Иван Тургенев. Предлагаме ви част от прозренията му за живота, смъртта и човешките отношения.

Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.

Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.

Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?

Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.

Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

Всяка молитва се свежда до следното: „Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири.

Да порицава и да хока има право само този, който обича.

Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.

Добро по разпореждане не е добро.

Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.

Жалък е този, който живее без идеали!

Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш.

Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.

Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.

Който се стреми към висока цел, той не трябва да мисли за себе си.

Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.

Нищо не освобождава човека така, както знанието.

О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.

Спорѝ с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спорѝ с човек равен по ум на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спорѝ с човек с по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!

Човекът без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедовия лост, чрез който може да бъде преместена Земята.

Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.

Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.

Смъртта е като рибар, който е уловил риба в мрежата си и я оставя временно във водата: рибата още плува, но е в мрежата и рибарят ще я изтегли – когато поиска.