Валери Петров
Валери Петров

Два инсулта покосиха големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад.Валери Петров.

 

Първият го е съборил на 22 август във Варна. Линейка го е транспортирала до Военно-медицинска академия в София, където 94-годишният Петров е получил втори мозъчен удар. Състоянието му е много тежко, лекарите от ВМА се борят за живота му, съобщи дъщерята на писателя Бояна.

 

Макар и на преклонна възраст, доскоро писателят се радваше на добро здраве. Сам признаваше, че продължава да работи и чете.

 

Роден е на 22 април 1920 година. Майка му Мария Петрова е преподавателка по френски език в столични гимназии, а баща му д-р Нисим Меворах е професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН, автор на книга за Яворов. По-късно те приемат протестанството в Евангелската църква на столичната ул.„Солунска“ и решават името на сина им Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

 

На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

 

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.

 

След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945—1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

 

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.

 

По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ и в издателство „Български писател“. Известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език.

 

Става народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). От 2003 г. е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради Пет приказки, номиниран е за Нобелова награда.