На 1 януари 1863 г. е роден писателят Алеко Константинов. Известен е фейлетонът му „Честита нова година“, който излиза на 2 януари 1895 г. във в.“Знаме“. По-малко популярна днес е статията му със същото заглавие, публикувана на 31 декември 1896 г.
Из статията „Честита Нова година!“
Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло…
Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е получил хиляди честитявания и насърчения да следва храбро борбата със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, хич не мига даже и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опашката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бълхата отиде, та се не видя…
Но ако се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заключение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на българската столица съставляват тъй наречените нови квартали; в сърцето на тия квартали се е простряла една разкошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази огромна градина се издига гордо… не Българският университет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне – Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски дворец, се е сгушило, обезформено от тази нова постройка, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И първият Български университет, заедно с паметника Васил Левски и с паметника на загиналите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…
Колко си честито, мило мое отечество, колко си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой син, мисля и ще продължавам да мисля, че българските студенти, че храмът на българската наука, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, макар те да са от най-благородната маджарска порода.
Криво ли мисля аз, кажете ми откровено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!
Щастливец, София, 31 декември 1896 г.