Философът писател Умберто Еко почина на 84-годишна възраст след тежка битка с рака, съобщиха световните агенции. Той е издъхнал в дома си късно вечерта на 19 февруари.
Еко е известен с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги. Първият му роман е „Името на розата“ (1980 г.). Сред другите му най-известни произведения са „Махалото на Фуко”, „Островът от предишния ден”, „Баудолино”, „Тайнственият пламък на кралица Лоана”, „Пражкото гробище”, „Трактат по обща семиотика”, „Семиотика и философия на езика”, „Пет морални есета”, „За литературата”, „Изповедите на младия романист” и много други. Миналата година излезе последният му роман – „Нулев брой”.
Еко е роден на 5 януари 1932 година в град Алесандрия в Северна Италия. Баща му е счетоводител, мобилизиран в 3 войни. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.
Младият Умберто е възпитаван в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.
„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.
В трактатът „Отворената творба” от 1962г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.
„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.
В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980г., става известен извън академичните среди.
Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на Юнеско. Еко е женен от 1962г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря.
В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини.
Казано от него:
Хората чакат цяла седмица да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи.
Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.
Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!
Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.
Новите технологии убиват мисленето.
Романът е като дете. Поне две години трябва да се грижиш неотлъчно за него.
Човек пише за миналото винаги с поглед в настоящето.
Дейността на писателя се състои в това да „създава“ своя собствен читател.
Писмените произведения никога не променят настоящето, те могат единствено да променят бъдещето. Например, четете книга, която ви оказва дълбоко впечатление; постепенно се променя вашият начин на мислене, вашата личност, и утре или вдругиден вие се държите по коренно различен начин. Онези, които се обръщат към интелектуалците с молба да решат глобални проблеми, правят грешка.
Винаги съм бил запленен от фалшификациите и от лъжата. Лъжата е фундаментален аспект на комуникацията. Тя е разговор за възможни светове. За реалността би могло да комуникира дори едно куче. То обаче не може да лъже.
Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.
