Лев Толстой
Лев Толстой

На 20 февруари 1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква за романа си „Възкресение“.

За разлика от църковното християнство, което проповядва вяра в богочовека Христос, в неговото възкресение и чудеса, Толстой отрича догмите и каноните. Той утвърждава християнската нравственост, която е лично дело за всеки индивид и няма никаква връзка с обредите и тайнствата на църквата, била тя православна, католическа или протестантска. Създател е на религиозно-философско учение за непротивене на злото чрез насилие, наречено толстоизъм.

Из „Възкресение“

Eдно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.

Хората са като реките: водата във всички е еднаква и навред е една и съща, но всяка река бива ту тясна, ту бърза, ту широка, ту тиха, ту чиста, ту студена, ту мътна, ту топла. Така и хората. Всеки човек носи в себе си наченки на всички човешки качества и понякога проявява едни, понякога други, а понякога съвсем не прилича на себе си, без да е изменил нещо от същността си. У някои хора тия промени биват особено резки.

***

Взаимната любов между хората е основният закон на човешкия живот. Вярно е, че човек не може да застави себе си да обича, както може да се застави да работи, но от това не следва, че можеш да се отнасяш с хората без любов, особено ако искаш нещо от тях. Щом не чувстваш любов – седи си мирно – занимавай се със себе си: занимавай се със себе си, с вещите си, с каквото щеш, само не и с хората. Както човек яде без вреда и с полза, само когато му се яде, тъй и с хората можем да се отнасяме с полза без вреда, само когато ги обичаме.

Позволи си само да се отнасяш с хората без любов… и няма да има граници на жестокостта и зверствата, по отношение на който и да е човек.