За стойностните книги няма времеви ограничения. Даже тъкмо обратното – с годините те стават все по-желани, все по-високо ценени и все по-трудно откриваеми. Безспорно случаят с мемоарите на Уинстън Чърчил за Втората световна война е именно такъв. Те се появяват на родния пазар в средата на 90-те в шест тома с логото на издателство „Труд”. И въпреки големия интерес от страна на читателите, дълги години томовете отсъстват от родния книжен пазар.

Сега, почти двайсет години по-късно, издателство „Труд” отново ще зарадва ценителите на хубавата книга. В навечерието на коледните и новогодишните празници от печат излиза двутомно издание на мемоарите. То е част от луксозната поредица „Нобелисти”. В него с добре премерени съкращения, направени от Денис Кели, е представено всичко най-важно и съществено от шестте тома – „Назряващата буря”, „Звезден миг”, „Великият съюз”, „Кръстопът на съдбата”, „Обръчът се затяга”, „Триумф и трагедия”. Текстът е намален до приблизително една четвърт от оригиналния обем, но въпреки това много изразително представя военните събития с думите на забележителния лидер, който получава Нобелова награда за литература за своя писателски труд. Резултатът е не толкова съкратена история на войната, колкото изваждане на същността й, както е видяна от нейния велик участник.

Цената на всеки том от мемоарите е 35 лв.

За автора

СЪР УИНСТЪН ЛЕНАРД СПЕНСЪР-ЧЪРЧИЛ (30.11.1874–24.01.1965) е британски държавник и ключова фигура във Втората световна война. Бил е член на парламента 64 години (от 1900 г. е депутат от Консервативната партия, от 1904 г. – привърженик на либералите, от началото на 20-те години отново става консерватор и лидер на партията), служи в 13 правителства, заема различни министерски постове (на вътрешните работи, на войната и авиацията, на колониите, на финансите, първи лорд на Адмиралтейството).

Бил е два пъти министър-председател на Великобритания (1940–1945 и 1951–1955).
Офицер от британската армия, историк, писател и художник.
Получил Нобелова награда за литература (1953).

Извадки от предговора към „Назряващата буря”

Гледам на тези томове като на продължение на разказа за Първата световна война, който изложих в “Световната криза”, “Източният фронт” и “Последствията”. Заедно те съставят една хроника за новата Тридесетгодишна война.

Както в предишните томове, доколкото беше възможно, следвах метода на Дефо в “Записките на един кавалер”, където авторът обвързва хрониката и дискусията на големи военни и политически събития с нишката на личните преживявания на един човек. Може би аз съм единственият човек, който е преминал през тези два върховни катаклизъма в историята на човечеството на висок политически пост. Но докато в Първата световна война заемах отговорни, но подчинени длъжности, повече от пет години по време на втората война с Германия бях глава на правителството на Негово Величество. Затова пиша от различна гледна точка и с повече авторитет, отколкото това беше възможно в по-ранните ми книги. Не описвам нещата като история, защото това ще е дело на друго поколение. Но с увереност твърдя, че този труд е принос към историята, който ще е от полза за бъдещето.

Тези трийсет години на действие и защита на моите възгледи представляват и изразяват житейския ми стремеж и аз съм съгласен да бъда съден според тях. Придържах се към принципа си никога да не критикувам някаква военна мярка или политика след събитието, ако преди това не съм изразил публично или официално мнението си или не съм изказал предупреждение относно него. В много случаи дори смекчих острите противоречия, които съществуваха по дадени въпроси. Не ми се искаше да пиша за тези разногласия с толкова много хора, които харесвах или уважавах, но нямаше да е правилно да не предоставя на бъдещето уроците от миналото. Нека никой не гледа отвисоко на тези почтени, доброжелателни хора, чиито действия са записани на тези страници, без преди това да надникне в собственото си сърце и да направи преглед на начина, по който той е изпълнил обществения си дълг, като след това приложи уроците на миналото към бъдещото си поведение.
Не бива да мислите, че очаквам всички да се съгласят с онова, което казвам, нито че записвам само онова, което ще бъде популярно. Давам свидетелството си според принципите, от които се ръководя. Положих максимални усилия да проверя истинността на фактите, но непрекъснато излизат на бял свят неща от заловените документи или други разкрития, които могат да хвърлят нова светлина върху изводите, които съм направил.

Един ден президентът Рузвелт ми каза, че е поискал публично предложения за това, как да се нарича тази война. Веднага казах: “Ненужната война”. Никога не е имало друга война, която да можеше да бъде спряна по-лесно от тази, която току-що разруши и малкото, което беше оцеляло от света след предишната война. Трагедията на човечеството достига кулминацията си във факта, че след всички тези усилия и жертви, дадени от стотици милиони хора, въпреки многобройните победи на праведната кауза, ние все още не сме намерили мир или безопасност, и сме в хватката на още по-големи опасности от онези, които преодоляхме. Надявам се искрено, че размисълът върху миналото може да послужи за ръководство за бъдещето, да даде възможност на едно ново поколение да поправи някои от грешките на миналите години, и така да управлява назряващите величествени събития на бъдещето според нуждите и честта на човечеството.

Уинстън Спенсър Чърчил
Чартуел,
Уестърхам,
Кент

Март 1948 г.

ПОУКАТА ОТ ТОЗИ ТРУД:

На война: Твърдост
В поражение: Упоритост
При победа: Великодушие
В мир: Доброжелателност