На 10 февруари 1890 г. е роден руският писател Борис Пастернак. На Запад се прочува с романа си „Доктор Живаго“, а в родината си е по-известен като поет.

През 1958 г. му е присъдена Нобелова награда за литература, от която той се отказва. Шведската академия обаче не отменя валидността на отличието.

Да обичаш другите е тежък кръст.

Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее.

Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

Стадността винаги е била убежище за бездарните.
 
Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.

Целта на творчеството е самоотдаване, а не шумотевица и успех.

Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само хрян.