На 2 август 1942 г. е родена чилийската писателка Исабел Алиенде.
„Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш“, казал й някога Пабло Неруда. Исабел послушала съвета му и днес е една от най-известните съвременни романистки.
Ето някои от прозренията й:
Онова, от което се страхувам най-много е безнаказаността на властта и властта на безнаказаността.
Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него.
Интересуват ме само сходствата в хората, а не техните различия.
Ние дори не осъзнаваме колко сме силни, докато не се изправим пред една трагедия. Човешкия капацитет за оцеляване е неизчерпаем.
Този свят винаги ще има нужда от отцепници, дисиденти, авантюристи, аутсайдери и бунтовници, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове.
Само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни.
Впечатляват ме маргиналите. Хора, които трябва да преодоляват препятствия, хора, които не са защитени от чадъра на тесногръдието си.
Най-бедните и най-изостаналите общества са винаги тези, които потискат жените си.
Искам да изживея един епичен живот. Такъв, който да изпиша с големи прилагателни, да задраскам скучните абзаци и да подчертая правописните си грешки!
Историите ни може и да са различни, но емоционално всички сме еднакви!
Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!
Обичам белетристиката, защото чрез нея влизаш в мислите и живота на малките хора, хората, които са били победени, бедните, жените, децата, тези, които никога не са в учебниците по история.
Хората със здрав разум не стават интересни герои. Те стават само бивши съпрузи.
Може би идваме на този свят, за да търсим любовта, за да я намерим и после да я изгубим, и после отново и отново все същото. С всяка нова любов се раждаме повторно и с всяка любов, която приключва, в сърцата ни се отваря рана. Аз съм покрита с горди белези.
Била съм разказвач на истории през целия си живот, но го осъзнах едва наскоро.