100 dni koricaБалканският отговор на Маркес и Кафка, така сръбската критика определя романа „Сто дни дъжд“, получил наградата за книга на годината „Златен слънчоглед“. Авторът – Милош Латинович, пристигна в България по покана на издателите си от „Персей“, за да представи лично романа си по време на кратко литературно турне от 20 до 23 април.

В романа „Сто дни дъжд“ главната героиня Беатрис прекосява цяла Европа, за да се добере до родното градче на баща си. От Лондон в Сърбия я връща волята на покойния вече родител – да продаде наследствените имоти.

Градчето я посреща с неспирен дъжд, който облича улици, сгради и хора в призрачен воал, сякаш иска да скрие нещо от нея. Но да скриеш нещо тук, е невъзможно. Издигнал крепостна стена от тайни около себе си, всеки е прозрачен за останалите, защото всички са обвързани един с друг с миналото си, с пороците и страстите си, с мечтите-сънища, които сънуват наяве. Беатрис пие вино, разговаря с домашния дух, унил като избягал папагал, и среща любовта. Но освен това присъствието й в провинциалния град като че катализира трагични развръзки на десетилетни интриги.

С Маркесови щрихи Милош Латинович рисува миналото, настоящето и бъдещето на затънтената европейска провинция, в която живеем ние, на Балканите – врящ котел от страсти, исторически връзки и болни амбиции.

„На Балканите има една страна, която граничи сама със себе си. Където живеят най-красивите жени, а раждаемостта спада. Където безработните работят най-много, където на най-плодородните земи живеят хора, които гладуват. Където влаковете винаги закъсняват. Където всички играят футбол, а побеждават във ватерпола и волейбола. Където всички бързат за работа, а никой не стига навреме. Където здравеопазването е безплатно, а лечението скъпо. Където световната криза е получила гражданство и живее там постоянно. Където обществените поръчки са тайна, а държавните тайни – публични. Където войните никога не свършват. Където съдебните дела траят по-дълго от живота…“

Milos-Latinovic-00001134114171Милош Латинович (р. 1963) е сред водещите сръбски писатели днес. Автор е на 6 романа, сборници с разкази, есета и пиеси. Прозата му е преведена на английски, унгарски, словашки, македонски, а сега вече и на български. Носител е на Наградата на литературното дружество на Войводина, „Стеван Пешич“ и „Златен слънчоглед“ – за книга на годината (романа „Сто дни дъжд“).