На 4 март 1852 г. умира Николай Василиевич Гогол. Издъхва от крайно физическо изтощение, защото се опитва чрез гладуване да изгони дявола от себе си. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи“.
Някои от нас от душа могат да се смеят на кривия човешки нос, но нямат дух да се смеят на кривата човешка душа.
Знам, че с никакви средства, с никакви заплашвания, с никакви наказания не може да се изкорени неправдата; тя се е вкоренила вече твърде дълбоко. Безчестното деяние да се вземат подкупи е станало необходимост и потребност дори и за такива хора, които не са родени да бъдат безчестни. Знам, че на мнозина вече е почти невъзможно да отиват против общото течение.
Работата е там,че трябва да спасяваме нашата земя, че нашата земя гине не от нашествието на двадесет чуждоплеменни езика, а от самите нас; че покрай законното управление вече се е образувало друго управление, много по-силно от каквото и да било законно. Подготвени са специални условия; всичко е оценено и цените са всеобщо известни. И никой управник, ако ще да е най-мъдрият от всички законодатели и управници, не е в състояние да премахне злото, колкото и да ограничава действията на лошите чиновници чрез назначаване на други чиновници за надзиратели. Всичко е безсмислено, докато всеки от нас не почувства, че също като в епохата на народните въстания народът се е въоръжавал против враговете, така трябва да въстане срещу неправдата.
Една жена по-скоро би се целунала с дявола, отколкото да нарече друга жена красавица.
Руският човек има един непримирим, опасен враг, без който щеше да бъде исполин. Този враг е мързелът.
Страхът е по-прилепчив и от чумата.
Винаги мисли кое е ползотворно, а не кое е красиво. Красотата ще дойде от самосебе си.
Каквото и да се говори, тялото зависи от душата.
Към думите трябва да се отнасяме честно.
Колкото и глупави да са думите на глупака, понякога те са достатъчни да объркат интелигентен човек.
Нищо не носи по-голямо удоволствие от това да живееш в самота, да се наслаждаваш на природата и от време на време да четеш някоя книга.
