Точно преди седмица дяволът ме дръпна за езика и запитах отговорен представител на лекарското съсловие какво се случи, че лекарите спряха да пишат. Не, не рецепти, болнични и отчети към здравната каса. Това го пишат и още как! Въпросът ми бе защо лекарите обърнаха гръб на литературата. Къде останаха писателите в бели престилки като Арчибалд Кронин, Майкъл Крайтън, Артър Конан Дойл, Михаил Булгаков и, ами да, разбира се, тихият и мъдър Антон Павлович Чехов! Май не трябваше да питам за Чехов, въпреки, че въпросът ми искаше да свърже ведно душевната проницателност на твореца писател и майсторството на лечителя. Всъщност на езика ми бе да кажа: „Искам да си поговоря успокоително с личния си лекар все едно си говоря с Антон Павлович!”. Може ли да лекуваме тялото на болни души?

И стана тя… Няколко дни по-късно вестниците написаха: Акушерка преби бебе с шише, а аз отворих книгата с разказите на Чехов – лекарят и писателят – подсмръкнах тъжно и зачетох:

 „Бебето плаче. То отдавна е пресипнало и изнемогва от плач, но продължава да реве и е неизвестно кога ще се успокои. А Варка иска да спи. Очите й се слепват, главата й клюма, вратът я боли. От умора не може да мръдне дори веждите си, устните, струва й се, че лицето й е изсъхнало и вкочанило, че главата й е станала малка като главичката на карфица.” („Спи й се”, разказ от Антон П. Чехов”)

Акушерката от частната болница „Софиямед“, арестувана по обвинение в опит за убийство на новородено, е работила 24 часа без почивка. Проф. Станкова коментира, че недоумява защо акушерката Емилия Ковачева е била 24 часа на работа, и то сама през нощта. На въпроса защо е била 24 часа на работа акушерката не бе даден отговор, като пресаташето на болницата се позова на започналото разследване.

„Случилото се е извън рамките на всякаква човещина и няма логично обяснение. Това е изключително натоварващ и отговорен труд. Регламентираното работно време е 12 часа дневно дежурство, следва нощно дежурство. Между дневното и нощното има почивка 12 часа. След това имат два почивни дни. Извън това работно време, това е нечовешко използване на човешкия труд“, коментира по Нова ТВ д-р Валентина Григорова, зам.-директор медицински дейности в Първа АГ болница „Св. София“. (вестник 24 часа)

„Варка мие стълбите, подрежда стаите, после пали и другата печка, бяга до другата стая и също я подрежда. Работата е много и тя няма и една свободна минута. Но нищо не е по-тежко от това да стои на едно място в кухнята и да чисти картофи. Главата и отново клюма надолу, картофите се плъзгат в ръцете й, ножът също, а наоколо върви сърдитата стопанка с навити ръкави и говори толкова високо, че ушите й писват. Мъчително й е да прислужва по време на обеда, да пере, шие. Има минути, в които й иде, без да обръща внимание на нищо, да падне на пода и да спи.“ („Спи й се” разказ от Антон П. Чехов)

Знаете ли как се гледат деца-сирачета? Това изплака пред Нова телевизия майката на акушерката Емилия Ковачева, която преби по особено жесток начин 4-дневно бебе. „Тя остана вдовица преди 14 години. Беше на 26. Сама си отгледа децата“, разказа още майката на Емилия. Жената недоумява как дъщеря й, която е обичан и доказан специалист, е посегнала на невинното дете.

„Тя си обичаше работата. Харесваха я. Първо работи тук, в Самоков.” Според нея съпругът на акушерката загинал при нелеп инцидент – паднал от скеле. След смъртта му Емилия не се събрала с друг мъж и се отдала изцяло на децата и работата си. (агенция БЛИЦ)

„А детето пищи и изнемогва от плач. На Варка отново й се привижда калното шосе, Пелагия, отец Ефим. Тя всичко разбира, но не може да разбере тази сила, която сковава ръцете и краката й, задушава я и й пречи да живее. Тя се оглежда и търси тази сила, за да се избави от нея, но не я намира. Накрая, измъчена докрай, тя напряга всичките си сили и с напрегнати докрай очи гледа нагоре към мигащото зелено петно и, вслушвайки се в детския плач, намира врага, пречещ й да живее”

Този враг е бебето.” („Спи й се” разказ от Антон П. Чехов)

„Шокирани сме от случая. Ръководството и екипът на АГ Клиниката на УМБАЛ „Софиямед“ категорично осъжда криминалното деяние на акушерката. За нас случаят е истински шок и за да не възпрепятстваме работата на разследващите органи, до този момент не коментирахме подробности по него. Екипът на „Софиямед“ бяхме първите, които констатирахме извършеното грубо посегателство срещу живота на новороденото. Това беше установено незабавно след вътрешно разследване от специално назначена комисия по заповед на Управителя на болницата поради съмнение за произхода и причините за влошаване здравословното му състояние и изясняване на фактическата обстановка за това.

(Официално изявление на ръководството на УМБАЛ „Софиямед”, в която се случва инцидента с акушерката и бебето)

„Лъжливата представа овладява цялото същество на Варка. Тя става от столчето и, широко усмихната, с немигащи очи, преминава през стаята. Приятно й е от мисълта, че ей сега ще се избави от детето, вързало ръцете и краката й… Ще убие детето, а после ще спи, спи, спи…

Смеейки се, примигвайки и заплашвайки с показалец зеленото петно на тавана, Варка се прокрадва до люлката и се навежда над детето. Удушава го и после бързо ляга на пода, смеейки се от радост, че може да спи и  само след минута заспива дълбоко, като мъртва…” („Спи й се” разказ от Антон П. Чехов)

„Именно ръководството на УМБАЛ „Софиямед“ своевременно сезира компетентните органи за случая, като им оказа пълно съдействие. Благодарение на навременната ни реакция беше стартирано разследване от органите на реда, довело до задържането на извършителката и повдигането на обвинението срещу нея. Целият екип на АГ клиниката на болница „Софиямед“ категорично се разграничава и дълбоко осъжда деянието на акушерката” (Официално изявление на ръководството на УМБАЛ „Софиямед”, в която се случва инцидента с акушерката и бебето)

Ей, хора, какво ви става?! Спи ли ви се?!