На 28 декември 1925 г. умира известният руски поет Сергей Есенин. През последните две години от живота си той е под постоянно въздействие на алкохола, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. Ден преди да бъде намерен обесен, 30-годишният поет прерязва вените си в хотел „Англетер“ в Санкт Петербург и пише прощално стихотворение с кръвта си. Има хипотеза, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция. Макар че е един от най-популярните поети в Русия и правителството му организира тържествено погребение, голяма част от произведенията на Есенин са забранени и са публикувани отново в Съветския съюз едва през 1966 г.

Ето как Есенин е видял снежната зима в последната година от живота си.

Снежно е, вихрено, вие, завява,
горе замръзнала свети луна.
Виждам отново аз родна ограда,
а зад прозореца грей светлина.

Всички бездомници много ли искаме.
Що ми е дадено, песен е, знам.
Ето отново вечерята с близките,
виждам, старицата моя е там.

Гледам, очите ми плачат ли, плачат,
сълзи се стичат безмълвно сами.
Искам да взема чаена чаша,
чайната чаша изтървам за миг.

Мила ми, стара, добричка и нежна,
с тъжните думи не си ти другар,
слушай — под тази хармоника снежна
аз ще ти кажа живота си цял.

Много видял съм и много съм странствал,
много обичах и много страдàх
и при това хулиганствах, пиянствах,
ала от теб по-добра не видях.

Ето, отново лежа на миндера,
хвърлил ботуши, сакото свалил.
Пак оживял съм отново с надежда,
тъй както в детство, за жребий по-мил.

А зад прозореца вихрите хлипат,
диви и шумни, виелици зли,
а ми се струва, че цвят от липите
сипят в градината бели липи.

1925

(Превод от руски език: Мария Шандуркова)