Една от знаковите книги на  швейцарския психолог Карл Густав Юнг, която разглежда заплахата за индивида в съвременното общество, излиза за първи път на български.

„Скритият Аз“ звучи особено актуално днес, във времето на големи икономически и политически катаклизми. Книгата ще се появи на родния пазар на 20 февруари, съобщават издателите от „Хермес“.

Настоящата книга излиза от печат през 1957 г., четири години преди смъртта на Карл Юнг. Написана през най-зрелия период от творческия живот на швейцарския психиатър, по мнението на мнозина тя е едно от най-значимите негови произведения.

„Скритият Аз“ разглежда винаги напрегнатите и драматични отношения между индивида и масата. Предвид все по-голямото разделение в обществото – религиозно, етническо, културно и икономическо – написаното от Юнг преди повече от 50 години звучи изключително актуално, почти пророчески. Той е от онези велики личности, които са имали дарбата да прозрат настоящето и да предвидят бъдещето.

В своята класическа и провокативна творба Карл  Густав Юнг, един от най-великите умове на всички времена, извежда тезата, че бъдещето на човечеството зависи от способността ни да устоим на масовите обществени течения. Когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции: фашизъм, радикален национализъм, фанатизъм. Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан от деспотични режими.

Само чрез разбиране на нашата несъзнателна вътрешна природа, нашата скрита страна, можем да придобием самопознание, което е антитеза на идеологическия фанатизъм. Това обаче изисква да си дадем сметка за двойствената природа на човешката психика – на съществуването на доброто и злото във всеки от нас. В тази важна творба Юнг убедително доказва, че единственият начин да се противопоставим на опасността, която представляват хората на властта, е чрез индивидуализация на обществото. Оцеляването на цивилизацията зависи от личното самопознание – само така човек може да придобие контрол върху себе си и обществените процеси.

Въпросът „Какво ще ни донесе бъдещето?“ занимава хората от древни времена, но не в еднаква степен. Историята свидетелства, че човекът се взира с плаха надежда в бъдещето главно в периодите на физически, политически, стопански и духовни сътресения, когато се раждат многобройни пророчества, утопии и апокалиптични визии. Да си припомним например Августовата епоха, началото на християнския еон с неговите хилиастични очаквания или духовните промени в Западния свят, съпътствали края на първото християнско хилядолетие. Днес ние отново живеем във време, което ни внушава апокалиптични картини на повсеместно унищожение.

Карл Густав Юнг