Едно цвете и един стих струват много повече и от най-скъпия парфюм или диамантена огърлица. Жените знаят защо. И не е нужно да е 14 февруари или 8 март, за да бъдат подарявани.
Предлагаме ви няколко стихотворения, които рисуват мистичната женска душа. Техен автор е поетесата Златина Великова. Илюстрациите са на Христомир Великов.
Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.
Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.
Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.
Силните жени са като птици,
понесли на крилете си света,
наказани до болка да обичат,
осъдени на вечна самота.
***
КАТО КАМЪК В ОБУВКАТА,
като трънче в петата
непрестанно
напомняш за себе си.
Ще ми писне.
Ще взема метлата.
Ще прогоня далече
всякакви спомени.
Ще захлопна вратата.
Ще затворя прозореца.
Ще изтупам трохите
и ще седна на чисто.
Ще облегна чело
от самотата преситена
и ще те повикам …
от Нищото.
***
Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.
Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.
Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.
И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.
Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.
***
ДЪЛГО ТЪРСИХ каква е вината ми
и се чудех къде ли сгреших.
Бях щедра , добра и прощаваща.
Бях опора , усмивка и стих.
Търпеливо те чаках на прага.
Ти потегляше някъде сам.
Пак проблеми. Досадната работа.
Твоят свят, за който не трябва да знам.
Упорствах и търсех пролука.
Предложих ти сигурност, дом …
Чаках отвън да почукаш
и при мен да намериш подслон .
Исках само да чувам смеха ти,
да ме галят две нежни ръце
и когато до тебе се сгуша.
да усещам , че имам криле.
Да ме топлиш, закриляш и пазиш.
Да ми бъдеш във тъмното фар.
Към мене ръце да протягаш.
Да съм огън. И хляб. И олтар.
Аз не исках клетви любовни.
Исках само да бъдеш щастлив.
И, стоплен от моята обич,
да си горд, да си силен и жив.
Дълго търсих каква е вината ми
и защо си отиде от мен.
Получил си дар неочаквано –
незаслужен и затуй неценен.
***
ИГРА БЕЗ ПРАВИЛА
Обещах ти, че няма
да се влюбя във тебе.
Обеща да играем
уж невинна игра.
Само секс, без задръжки,
и без капка съмнение,
че всичко ще свършва
щом свърши нощта.
Че няма да помня,
да мисля, да чувствам.
Ти няма да шепнеш
мойто име в съня.
Без никаква обич-
само ласки изкусни.
Играта ще свършва
щом свърши нощта.
Преброени ще бъдат
тези мигове с тебе.
Просто кратка отбивка,
но пътят е друг.
Ти ще търсиш жената
на твоето утре,
а аз ще се върна
при дом и съпруг.
И ето че свършват
часовете броени.
И ти уж си тръгваш
след твойта мечта.
Но нещо ни връща-
теб при мен, мен при тебе.
Играта не свършва,
а свърши нощта.
***
ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ
„…но никога деца не ражда
голямата любов.“- Петър Алипиев
Голямата любов гнезда не вие.
Тя вечно към простора се стреми.
Не е уют, а огнена стихия
и покрив са й всичките звезди.
Голямата любов деца не ражда.
Тя ражда стихове, картини и мечти.
Без нея сме умиращи от жажда,
животът е руини и сълзи.
Голямата любов ръжда не хваща.
Докрай усещаш нежния й зов.
Затуй наливам с вино пълна чаша –
да пием за голямата любов!
***
НАРИСУВАЙ МИ ЛЮБОВ
Нарисувай ми в парка януарския сняг
и лудия танц на снежинките в мрака!
Знам, че го можеш. Нарисувай снега,
че да минем по него той отново ни чака!
Нарисувай ми още априлския дъжд
и щастливото босо и мокро момиче!
Нека да тича с разпиляна коса,
с обувки в ръката и безумно обичано!
Нарисувай ми още онази мечта
на двамата влюбени и спрялото време
в онази мансарда, далеч от света,
събрала звездите от всички вселени!
Нарисувай китара и песен в нощта,
стихове, филми и книги любими,
френски шансони и дълги писма,
нежни ръце и очите ни влюбени!
Недей да рисуваш гари и влакове,
нито пък сълзи и тъжни раздели
и думи нечути, отнесени с вятъра!
Нарисувай ми нежност, любов и споделяне!
***
НЕ ИДВАЙ САМО нощем във съня ми,
когато цялата земя притихне
и птиците в гнездата са заспали,
и влюбени си шепнат полуистини!
Не идвай само нощем във съня ми,
когато съм божествено красива,
с коси от злато – волно разпиляни
и двамата сме щедри и щастливи!
Ела при мен, когато имам нужда
глава на твойто рамо да облегна,
а ти – ранен от свои и от чужди,
ръка за малко обич си протегнал!
Ела!
***
ОНАЗИ ЛЮБОВ НЕСБЪДНАТА
цял живот по петите ми ходи.
Като кост ми засяда на гърлото-
да я преглътна не мога.
Все ме пресреща на ъгъла
като циганче гуреливо-
уж си протяга ръката,
а лукаво ми се присмива.
Вече толкова много години
на възел душата ми връзва.
Не й ли се свърши горивото?
Как ли не й омръзва?
Като трън в пета се забива.
Нахално ръкава ми дърпа.
Като репей е прилепчива
и от нея няма оттърване.
Всякакви други любови
ми се случиха и отминаха,
а онази любов несбъдната
все не иска да си отива.
***
ПРИКАЗКА
Една автобусна спирка.
Една невинна лъжа.
Момиче с очета на тигърче,
с вирната гордо глава.
Едно фатално привличане.
Лудият танц по снега.
Опасно и страстно обичане
под тъмния шал на нощта.
Онази наша история.
Онзи прашен таван.
Писмата, писани с молив.
Онзи паднал Икар.
Онази ужасна гара.
Онзи далечен град.
Онези – снежните стълби
към един нереален свят.
Онова диво тичане
с боси крака под дъжда.
Онзи букет от люляци.
Онази китара в нощта.
Онази пиеса, в която
Белият мим ни застла
Приказно – звездна постеля
с всички звезди на света.
Всичко при тебе ме връща.
Всичко те води към мен.
Ето ни – пак сме си същите
като в онзи – първия ден.
Жена, но с очета на тигърче
и пораснало вече момче
живеем във своята приказка
с вплетени жадни ръце.
Златина Великова е родена на 6 ноември 1964 година в гр. Нова Загора. Завършила специалност Предучилищна педагогика в Пловдивския университет. Живее и работи в Нова Загора като директор на детско заведение. Издала е стихосбирките „Следа върху камък“ (2002), „Ще те повикам и от нищото“ (2004), „Разпиляна нежност“ – хайку (2004), „Живея като чучулигите“ (2006), „Като дива река“ (2014).
