Получих наградата WebReport за журналистика. Хубавото е, че стана за текст извън обичайните политически теми, към които едва ли само аз, но и други изпитват умора.

Ще ми се тук да кажа някои неща по този повод. Те засягат свободата на словото. Тази свобода, разбира се, е идеал и ценност – от нея зависи много, зависи златният шанс на журналистиката да бъде санитар, да разчиства мизерии, корупции, а и обикновени глупости. На фона на последните чистки на разследващи журналисти, съмнение нямам: свободата е в криза.

Но има друга криза, за която се говори малко. Тя е не просто в свободата на словото, тя е в самото слово. Дълбока езикова криза, която никоя класация не отмерва; прокъсване на някакъв обществен речник, линеене на думите, загуба на художествена артистичност. Това инфектира и самата журналистика. Труман Капоти, когото много обичам, пишеше, че журналистиката е умението да обработиш едно свинско ухо така, че да направиш от него копринена кесия. Но стана друго – в тази професия бе решено, че са по-изгодни 10 000 свински уши, отколкото малко коприна. Бе забелязано, че те се споделят по-бързо, по-ефективно, по-доходоносно, пък и по-лесно. Свободата се употреби за спам на словото. Опасението ми: накрая ние ще получим пълната свобода на словото и в деня на празнуването му репортажите ще са за свинските уши по площада и задръстванията на изхода от тях.