На 23 август 1965 г. е роден писателят Илия Троянов. Родителите му емигрират в Германия през 1971 г. и там получават политическо убежище. Скоро след това заминават за Кения, където баща му работи като инженер. От 1972 до 1984 г. Илия Троянов живее в Найроби. След няколкогодишен престой в Париж завършва право и етнология в Мюнхен. През 1989 г. основава издателство „Марино“ за африканска литература и предприема пътешествия из Африка. През 1998 г. заминава за Бомбай и прекарва там пет години, живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Живее в различни части на света, без да се установява някъде трайно.

Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (1996 г.) е филмиран през 2008 г. от режисьора Стефан Командарев, а музиката по него е написана от Стефан Вълдобрев. Предлагаме ви кратък цитат от книгата.

Чувал ли си за Данте, момчето ми? Чувал е. Чел ли си го? Не го е. Пред нас улицата е оживена. Понеже тогава не е имало тандеми, той тръгнал с приятеля си Вергилий пешком, поели нелек път през света на страданията. Благодаря, шоколадът е за мен. И знаеш ли кои грешници срещнали двамата най-напред? Как мислиш? Убийците? Лъжците? Алчните или мързеливците? А може би безверниците? Подай ми, моля ти се, едно рогче, благодаря. Развратните, егоистите или властолюбците? Богат избор имаш. Е, никой от тях. Данте и Вергилий срещат най-напред безразличните, онези, които са изкарали цял живот, без да заемат позиция, които са действали малодушно и нерешително, които са мълчали, които никога не са се осмелявали да се надвесят през прозореца, нито веднъж в живота си не са били нито размирници, нито верноподаници. Тия рогчета са много вкусни. Тяхното наказание било да тичат подир едно знаме, което нямало друго предназначение, освен да се движи напред. Те нямали друг избор, освен да следват знамето на безсмислието. Лошо наказание им е измислил синьор Данте.