На 9 май 1945 г. е родена Божана Апостолова – поетеса и издател. Автор е на 9 стихосбирки, 3 романа и 11 книги за деца. Собственик на издателство „Жанет 45“. Създател на литературния фест „Пловдив чете“ и инициативата „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява най-престижната годишна национална награда за поезия „Иван Николов“. По случай тазгодишния й юбилей творчеството й излезе в 5 тома „Избрано“ на издателство „Хермес“.
И НАКЪДЕ?
Сама и обща в себе си живея.
От себе си изтичам и се вливам
в пороя на деня, където всичко
за мен отдавна е удавило представите
за нещо хубаво.
Училище за глухонеми е душата ми.
Там всеки ден
се уморявам от мимични жестове
и все по-рядко себе си разбирам.
Дали защото
думите са абортирали от смисъл
или защото смисълът е абортирал от човека?
Не знам.
Но подозирам, че безутешната стихия на века
са изродените представи за човечност
в мухлясалия саркофаг на чувствата.
Така че нищото е мярката на мойто можене,
а имането е платената ми съвест
на цивилизования мой живот,
че и нататък –
отвъд израстъците изкусителни на мисълта ми,
отвъд измислените блудства с идеала…
Но ето… сутрешната ми закуска пак е болка.
И сякаш губи смисъл всякакво завръщане
към себе си,
към себе си,
към себе си.