На 15 септември Росен Карамфилов ще представи предпремиерно в Пловдив новата си книга „Колене“, посветена на големия български художник Кольо Карамфилов. ♦
– Росене, как се роди идеята за „Колене“?
– Съвсем спонтанно. В деня, в кой баща ми почина, не можах да спя. Идеята за този роман ме покоси като смъртоносна болест. Реших, че единственият начин да се излекувам от тази болест, е да я изживея изцяло. Месец по-късно, на 12 февруари, написах първите страници от книгата. Оттам нататък взаимно се хванахме за гърлата и все още не е ясно кой ще оцелее – аз или тя. Този роман ми отне здравето и съня, но това не ме плаши. Сторих го за Кольо.
– Какво ще разкажеш на читателите и ще ги изненадаш ли с нещо, защото предполагам, че това е роман – лична изповед?
– Ще кажа само, че ще боли. „Колене” носи част от агонията, която изпитват живите, когато някой внезапно им изтръгне сърцето. Смъртта на К.К. изтръгна моето. Направих опит да разкажа за първите осем месеца, преживени без него, сетне плавно прелях в безкрайността. Книгата е честна, тъжна, любовна, брутална, кървяща и съкровена.
– Рисуваш ли с думи портрет на баща си, или книгата по-скоро носи духа на художника?
– И двете, разбира се. Основната ми цел, докато работех, бе да обезсмъртя татко чрез словото. За нищо друго не съм мислил през цялото време. Артисти като К.К. заслужават всевечен поклон. Духът му лети между кориците. Без него нямаше да успея… да оцелея. Би било глупаво да преразказвам, затова тихо засега.
– Кога ще се появи на пазара?
– Ако е рекъл Господ – декември. Смятам премиерата да е на 7.12.2014. Това ще бъде моят подарък за петдесет и първия рожден ден на баща ми. Мислех да изчакам до другата година, но промених решението си.
– Какво ще се случи на вечерта, посветена на Кольо К. в U P.A.R.K. Gallery?
– Ще прочета няколко избрани откъса и след това вероятно ще запазя минута мълчание. Ако през тази една минута хората не си тръгнат – ще продължа със стихове. Зависи от търпението на публиката. В артсалона ще бъде подредена сценографската изложба „Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии“. Заповядайте!
Мария Луцова, в.“Марица“
Откъс от „Колене“:
Виждаме два силуета – мъж и момче. Намират се в затворена галерия. По тишината проличава, че са сами. Момчето е седнало на висок стол, а мъжът стои изправен до него. Двамата поразително си приличат. Звучи SOMETHING I CAN NEVER HAVE на Nine Inch Nails. Уредбата е усилена над допустимия максимум. Момчето изглежда бледо. Кожата му прилича на платно живопис. Мъжът пие скоч. Навярно деветият за вечерта. Това няма никакво значение. Гласът на Трент Резнър пропуква стените на помещението. Мъжът полага десницата си на рамото на момчето.
„Как си, сине”? – отронва той в ухото му
„Липсваш ми”.
С тези думи, момчето внимателно изважда метална запалка от джоба на дънките си и заема една от цигарите на мъжа. Камъчето, което би следвало да произведе искра заяжда. Тогава мъжът взема кибрит от бара встрани и смело драсва една клечка. Пламъкът запалва цигарата. Сетне мъжът изгасва горящата клечка с уста. Момчето гледа с възхищение.
„Как го правиш”? – пита то
„Много е лесно” – отвръща мъжът и повтаря действието
„Не боли ли”?
„Смелостта боли, ангел мой”.
Пауза. Дим.
„Кога ще се върнеш”?
Пръстите на мъжът шумно изпукват. Тогава той опира чело о челото на своето отражение. Известно време запазва мълчание, след което изрича:
„Аз никога не съм си тръгвал”.
Тази реплика осмисля остатъкът от историята.
Предпремиерата на книгата е на 15 септември в плодвиската U P.A.R.K. Gallery от 21.30 ч. В артсалона ще бъде подредена и сценографската изложба „Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии“.
