Най-ранните учители по мъдрост, красноречие и изказ са били софистите. Подлагали всичко на съмнение, търсели доказателства, първи се досетили, че говорът и мисълта се подчиняват на определени правила, и овладели красноречието като наука за въздействие над хората.

Изкуството на словото изисква много повече от правилно подбрани и подредени думи. Нужно е също умение да грабнеш вниманието на слушателя, да го убедиш в правотата на думите си, да го накараш да се довери, дори да му поднесеш лоша вест по най-безболезнен начин. Изисква се повече от смелост да се изправиш и да говориш умно. Трябва да притежаваш и харизма.

В ерата на информацията мнозина сигурно възприемат речта просто като кратко телевизионно обръщение.

Как бихме могли днес да си представим Наполеон, изправен пред войниците си преди решителна битка, да ги окуражава и напътства? Или неговото слово след победата? И обратното, дали днес бихме повярвали на Хитлер, който говори за нов държавен авторитет?

Понякога балансът между онова, което хората желаят да чуят, и това, което реално трябва да бъде съобщено, е крехък и тъкмо това прави политическото красноречие неделима част от харизмата на лидера. Друг път ораторът прилага правилото „Не ме гледайте какво правя, а ме слушайте какво говоря“ – как иначе биха могли да се тълкуват демократичните призиви на диктаторите от трибуните?

Отвъд спонтанните и пламенни речи пък понякога прозира личният темперамент на оратора – когато лорд-протекторът Кромуел разпуска Дългия парламент, в словото му има повече автентичен гняв, отколкото премерена и виртуозна реч, въпреки това думите му могат да бъдат отнесени към немалко различни събития в световната политическа история.

Но добрата реч не е задължително по политически теми. Амос Оз, Йосиф Бордски, Мо Йен са само част от нобеловите лауреати, които говорят вдъхновено за смисъла и стойността на човешкия живот и чрез думите си добавят нови нюанси.

В книгата „Речите, които промениха света“ са събрани някои от най-значимите публични слова от историята. От Цицерон до Ангела Меркел, тяхната роля може да се разглежда както от позицията на времето, така и като артефакт от специфична историческа епоха.

Съставител на сборника е София Петрова.