Pokana BiolcevРоман, който разкрива очарователната глупост на човека, без да ни пречи да го обичаме такъв, какъвто е.

Това пише върху корицата на френското издание на книгата „Амазонката на Варое“ на Боян Биолчев. Новото й издание на български език ще бъде представено на 11 ноември (сряда) от 18 ч. в големия салон на Централното управление на БАН (ул. „15 ноември“ 1). Премиерата се организира от Българска академия на науките, Столичната община и издателство „Захарий Стоянов“.

Романът „Амазонката на Варое“ донесе множество литературни отличия на писателя в България и бележи собствен връх в развитието на белетриста. Изтъкнатият учен-филолог, бившият ректор на Алма матер, преподавателят по славянски литератури белетристът Боян Биолчев получи Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Книгата „Амазонката на Варое“ има странна биография. Тя е пролежала в ръкопис около 20 години, преди да види бял свят, с първоначалното намерение на автора й да бъде сценарий на игрален филм. Поради цензурни съображения, че „нашият зрител не е дорасъл за национална ирония“, текстът не се превръща в кино през 80-те години на ХХ век, а става литература в последните години. Както казва авторът, днес романът му се чете „демократично“ като комично мечтание в миналото, една шега с натрупаната митология и по-точно с желанието ни да виждаме величието на малките си мигове и на нормалните си човешки качества“.

Романът представя живота в древно тракийско село, което „ври от скандали между българи, славяни и византийци“. Писателят рисува гротескови персонажи от раблезиански тип с ренесансов хумор и хуманистична обич към човека с всичките му добродетели и несъвършенства. Основен похват на пародията се явява бурлеската. Два епически мотива са в основата на сюжета: завоюването на селище (Варое), похищението на красавица (Кера-Амазонката от Варое) – те раждат ефикета на пародийното.

Проф. Стоян Атанасов определя романът като пионерски в българската литература и същевременно го причислява към световната фамилия на великите хумористи (Апулей, Петроний, Рабле, Волтер, Хашек, Нушич), без да се откъсва от националните си корени.

„Подобно на Петроний, Рабле и Хашек, Биолчев подменя – целенасочено, виртуозно, със самобитен стил, – високите, духовните, героичните ценности с реда на материалното, тривиалното, шутовското, сфера, в която Михаил Бахтин въвежда обобщаващото понятие „телесна долница“ – пише още проф. Стоян Атанасов.