На 23 юли 1942 г.  поетът Никола Вапцаров е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена още същата вечер  на Гарнизонното стрелбище в София. Малко преди смъртта си, на стената на килията той пише последната си творба.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!