„Отвътре“ – новият роман на Радослав Парушев, е наистина добра книга. Тя кара българския читател – този изчезващ културологичен вид, да се усмихва с доволството на откривател на трюфел в селската си нива. Ще попитате какво толкова може да й е хубаво на една история, която пуска корен в смърдящото блато на родния шоубизнес? Всичко си й е на мястото – „Отвътре“ е оригинална и честна, дръзка и арогантна, актуална и безкомпромисно литературно написана. Тя е тук и сега, но и утре, когато злото, което в момента спи някъде стаено, ще се събуди и ще материализира най-големите ни страхове.
Ще ни разтърси за яката, за да ни каже като на главния герой в книгата Иван-Александър: как допусна, че това няма да се случи на теб. Особено ако живее в риалити, където големите крадци бодат карпачо, а малките се „наслаждават“ на затворническо порно зад решетките, Осама бен Ладен е софийски зъболекар, а името на Левски виси по стените с трибуквена добавка. Нормалният човек е смазан и унизен до края, но малкият човек се оказва голяма работа и в края на историята намира изход. Има надежда, казва ни Парушев, и усещаме колко го боли го, докато ни разказва всичко това с усмивка.
– Ако си представиш една интерактивна карта на Дантевия „Ад”, къде би поставил телевизионните продуценти и на какви вечни мъки би ги обрекъл – тези мними „апостоли” на всенародния ентъртеймънт?
– Първо, благодаря ти за проявения интерес, и за уважението, което си проявила да прочетеш книгата ми, преди да ме интервюираш. Повечето от останалите ти колеги не бяха стигнали по-далеч от заглавието. А продуцентите… не бих ги пратил в ада въобще. Бих ги пратил просто там, където съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс им е мястото на крадците и измамниците. Разбира се, само тези от тях, които са престъпници. Тоест, сещам се за поне двама, които май не са….
– В книгата ти има наркоманизирани крадливи продуценти със селски произход, контингент от курви, готови на всичко, за да ги дават по телевизията, свалени в калта национални герои, озверял от глад народ, чиито сетива се притъпяват с евтини зрелища….и на този фон системата непрекъснато го „начуква” на единствения свестен и нормален тип. Това не е ли метафора на цялата ни абсурдна държава?
– Въпросът ти е от тези, които съдържат в себе си отговора… „Абсурдна държава” обаче е термин, който се нуждае от конкретизация. Кое й е всъщност абсурдното? Ще ти кажа кое – абсурдното й е, че изобщо съществува. Наскоро изживях своеобразно откровение – чудейки се какво всъщност се е случило с българската нация и къде именно се е провалила, прозрях, че всъщност българската нация не съществува вече – самоубила се е духовно още преди 70-80 години. А тялото без дух не е живо. Тази чалга сган, която в момента симулира, че е български народ, всъщност е бездуховен, бездиханен труп. А държава без народ не може също да съществува.
– Ти си нормален българин, реалист (както се казва в книгата). Не се ли страхуваш, че бъркаш под опашката на реални хора, които са лесно разпознаваеми в „Отвътре”?
– Няма проблем, те не четат книги. Както впрочем и почти никой в тази страна. Книгите са отживелица.
– Какво ти костваше като адвокат да напишеш, че у нас „Конституцията е само за жените и педалите”?
– Конституцията, както и останалите закони у нас нямат смисъл, тъй като липсва възможност за прилагането им. Например българският съд упорито защитава тезата си, че авторското право в България никога не е съществувало, разполагам с писмени доказателства, че мислят така.
– Вярваш ли в мазохизма на българския народ, който въпреки всичко обича своите престъпници и скрито им се възхищава?
– Вярвам само в Бог, останалото са, общо взето, глупости.
– Наричаш затвора, в който попада главният ти герой Иван-Александър, „мъничък модел на онова вънка” и „ако не намериш кой да те шиба и да не дава на другите да те шибат, си обречен всички да те шибат наред”. Това ли е българската философия на оцеляване?
– Философия имат народите, които имат някакъв смисъл. Тук има безсмислени робски инстинкти само.
– Как реши да вкараш и Осама бин Ладен в книгата, в ролята на зъболекар?
– Ами получих вдъхновение, де да знам.
– „Отвътре” завършва с абсурдно-реалистичен, но все пак оптимистичен финал. Къде виждаш спасението за обикновения човек?
– Пет пари не давам какво ще стане с обикновения човек, щом от 2001 г, насам гласува по начина, по който гласува. Интересува ме единствено моето и на семейството ми спасение. И то, вече твърдо съм решил, е в емиграцията. Да си стоят тук обикновените хора и да си избират престъпниците, които да ги мачкат и скубят и това е, приятно прекарване пожелавам на обикновения човек…
– Обявен си за „Автор на месец юли” в книжарници „Сиела”. Извън това как разпускаш в жегите и „ваканцуваш”?
– Доходите ми, слава Богу, са предимно от клиенти от чужбина. И, разбира се, ще ги харча в чужбина – това е съвсем логично. Тукашните доставчици на цаца в гранясало олио плюс топла бира не заслужават усилията, които съм положил, за да изкарам тези пари. Да си продават развалената риба на обикновения човек, докато го уморят.
Отвътре от „Отвътре“
– Никой не възразява, на всички ни е ясно, че в индустрията, наречена „Нови български сериали“, който не живее от горница, живее от ресто.
– В този град на практика има всичко, стига да не търсиш спешно висока нравственост или пък висока култура. Каквото сме нямали оригинално – дошло е от по-малките градове в изобилие и продължава да пристига всеки ден.
– Нека и аз те питам нещо тогава, като ще си праскаме екзистенциални категории – ти ме питаш защо трябва и леопард да има, а аз те питам, копеле, защо в тази прекрасна Вселена е нужно да висят от тавана две седмици в една прозрачна сфера посред мола шайка умрели от глад курви от така наречения артистичен хайлайф? Ще ти кажа защо – за да промотират на населението предстоящия сезон, в който на населението ще се разказва малоумната приказка за това как шайка умрели от глад курви живеят в запечатана къща, в която под ръководството на други умрели от глад курви ще се учат да пеят и във всеки вторник и четвъртък ще има лайв, на който курвите пеят пред жури от други курви, и ще има, точно така, и любимото на населението коментарно студио, в което де що има неграмотен и малоумен тъпак в държавата ще се изреди да говори най-големите глупости на света, за да защитава тази или онази пееща курва, а населението в захлас ще гледа ли, гледа и ще изпраща есемеси, а рекламодателите ще изпращат тлъсти пачки с пари….
… от телевизията се изциганиха да им направим баня и тоалетна – щяло да струва още петнайсет бона, въпреки че дотука са потрошени над сто бона за израждането на Сферата. И Гоше като разбра, вика „Ебал съм им майката, ще стискат – ще живеят по цял ден в Сферата и ще стискат като кучета, ако трябва“ – щели да ходят да серат посред нощ, когато няма хора в мола.