Prisastvia - Hr StefanovКнигата „Присъствия” ще бъде представена на паметна вечер „Живият Христо Стефанов” в НДК. Срещата, посветена на големия български художник, ще е на 25 май (понеделник) от 18 ч. Проявата е част от инициативата „Възраждане на българския дух” и се организира от НДК, издателство „Захарий Стоянов”, федерация „Култура и медии” и Националния литературен салон „Старинният файтон”.

Книгата, която отвън наподобява на албум, е „построена” върху разговори на Христо Стефанов с проф. д. изк. Чавдар Попов „за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата”. Изданието ще бъде представено в зала 7, където е знаменитият стенопис на художника „Огънят” (1981 г., фреско, 94  кв. м.).

Както пише проф. Чавдар Попов  книгата „Присъствия” възниква от „нищото”.  С Христо Стефанов го свързва дългогодишно познанство и приятелство, и разговорите му с него са интересни, тъй като той е сред онези художници, които освен природен талант притежават и богата култура. Той не само умее да формулира и аргументира собственото си творческо кредо, но се интересува и от най-различни философски, културни, религиозни, художествени, естетически и социални проблеми. И двамата решават да записват разговорите си, за да не потънат безцелно в небитието. И благодарение на това сега имаме една мъдра и богата с мисли книга, която не само разкрива житейският и творческият път на Христо Стефанов, не само навлиза в съкровените аспекти от процеса на раждането на картините му,  но и показва отношението му  към кардиналните проблеми на изкуството и културата, носи и злобата на деня.

Естествено разговорите, колкото и да са артистични, имат център. Примерно: Детството, Академията, Ателието, Стенописа, Технологии, Приятели,  Срещи, Мария, Духът, Вярата… И така петнадесет разговора…

Никой досега не е осветил прословутата пловдивска петорка: Георги Божинов, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Димитър Киров и Христо Стефанов, както прави  Христо Стефанов.  Макар че още през 1969 г. рисува петорката в „Закуска в Стария град”.  Той напомня за предшествениците им – една друга знаменита група – четворката от велики пловдивски художници – Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Давид Перец и Васил Бараков. В свободната диалогична форма на книгата се открояват по-ясно неповторимите преживявания, вълненията и превъплъщенията на едни или други идеи, представи и очаквания спрямо художественото творчество на един от най-значителните български художници през ХХ век. Публикуването на книгата е дан в неговата светла памет – смятат проф. Попов, художникът-оформител Жеко Алексиев и  издателите от „Захарий Стоянов”.