Новоизлюпената българска традиция повелява на 14 февруари влюбените да си подаряват плюшени играчки и валентинки. А ние ви подаряваме един миг с вечнозеленото стихотворение на Вазов „Двата бука“. Има и такава любов, истинска, не плюшена…

ДВАТА БУКА

Иван Вазов

Видях два пригърнати бука в гората,
пригърнати нежно, кат либета в жар;
от корен до върха обвили се двата —
столетия пият любовний нектар.

О, буки, казах им, вий тъй сте прекрасни:
се дружни във радост и в бедствия зли,
гръм, бури не плашат пригръдки ви страстни,
цалувка ви жежка и смърт не дели.

Завидна е вашта любов безконечна,
тя пътника радва, прославя лесът…
Какво я направи тъй вярна и вечна?
Какво запечата съюза ви твърд?

Магия ли страшна, ил брачно венчанье,
ил клетви любовни — кажете да знам?
Презрително буките пазят мълчанье
и още по-силно пригръщат се там.

От стихосбирката „В лоното на Рила“, 1891