На 87-годишна възраст в Любек почина световноизвестният германски писател и носител на Нобелова награда за литература Гюнтер Грас.

Роден е в немско-полско семейство на 16 октомври 1927 г. в град Данциг, днес Гданск на територията на Полша. Още с първия си роман – „Тенекиеният барабан“ (1959 г.) , той се превръща в своеобразен говорител на поколението германци, израснали по времето на нацизма. Екранизацията на творбата донася на германския режисьор Фолкер Шльондорф през 1979 г. Златна палма от фестивала в Кан, а следващата година – и Оскар.

„Тенекиеният барабан“ , повестта „Котка и мишка“ (1961) и романът „Кучешки години“ (1963) образуват т. н. „Данцигска трилогия“ на Грас. Допълнителна известност му донасят романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006).

През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.

Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществявнето му е било прибързано.

През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че е взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. Същата година става известно, че е бил член на Вафен-СС. През април 2012 г. Грас е обявен за персона нон-грата в Израел.