Няма нищо лошо в „кампаниите“ за подкрепа на четенето. Дори да са лайфстайл. И със селфита, и с каквото се сетиш. Обаче когато се организира от Министерството на културата, на мен ми е болно, защото идват на мястото на реални неща, които биха свършили реална работа. Но, да, не са шумни и безплатни. Ето моето „ice bucket challenge“ с осем идеи за реално насърчаване на четенето. Откъдето и да се започне, все ще е нещо.
1. Сваляне/чувствително намаляване на ДДС върху книгата. Манол Пейков е обяснил ясно и точно как това ще се отрази върху достъпността й за потребителя, а и върху заплащането на автори, художници и преводачи.
2. Редовни инвестиции в обновяване на фонда на библиотеките, вкл. отваряне и поддръжка на библиотеки по крайни квартали и малки населени места.
3. Инвестиции за допълнителна квалификация на библиотекарите (световният опит в това отношение е много интересен) и за поощряване на онези библиотекари, които полагат смислени интересни усилия да привлекат читатели.
4. Общ план с Министерството на образованието за развитие на училищните библиотеки (там е страшно, нерядко някой учител си допълва хорариума, а има и много склададжийки по душа, които държат децата надалеч).
5. Създаване на писателско-преводачески домове (1-2), където писатели и преводачи от цял свят да могат да отсядат, превеждайки български (и не само) произведения или просто работейки по следващата си книга. Разходите са минимални, ефектът върху присъствието на страната на литературната карта – огромен.
6. Политика за представяне на България по международните панаири на книгата. С минимални разходи за дизайн на павилиона и най-вече за СЕЛЕКЦИЯ на представените книги (а не сбироток от дарения от издателствата) българската книга би имала повече шансове да бъде видяна, харесана, преведена.
7. Награда за учители, които полагат специални усилия да насърчат учениците си да четат и да разсъждават върху прочетеното. Тези, които са готови да разговарят с децата за техните любими книги, вместо да ги „изпитват“ за правилно мнение. Тези, които могат да те запалят да прочетеш нещо, което ще запомниш. Ако тази година наградим 10 такива учители – примерно с парична награда и екскурзия до страна с добри практики в това отношение – догодина ще имаме 20 такива. По-догодина – 40?
8. Издаване на комплекти от „Първи книжки“, които родителите на всяко бебе получават при изписването. Подобна практика има в други страни, спонсорирана от държавата. Политика за насърчаването на четенето в най-ранна детска възраст, например чрез подобряване на практиките в държавните детски градини (където масово НЕ четат на децата, прекарващи там целия ден – вместо това ги инсталират редовно пред телевизора).
9. Повече прозрачност, логика и реална подкрепа в малкото държавни програми за помощ за книгата.
Това са нещата, които могат да се направят сравнително бързо. Не са десет, както е обичайно по популярните сайтове, но пък малко ме е грижа за формата на популярните сайтове. Има и още едно, но то е сериозно и бавно – и е въпрос на обща работа с Министерството на образованието – основна ревизия на програмата по литература, така че да позволява повече истинско вникване и общуване с книгата и по-малко „отмятане“ на задължителни произведения.