vejdi-rashidov-boijko-borisovЛюбослава Русева

 

Докато „Титаник“ потъва, оркестърът продължава да свири:

 

„Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов ще открие дискусия на тема „Българската културна политика – визия за развитие и модели на управление“, организирана от депутатите от ГЕРБ от парламентарната комисия по култура и медии. Форумът ще се състои в парламента, а основната му цел е да бъдат обсъдени в широк кръг творчески идеи и предложения за развитието на българската култура, съобщават от пресцентъра на партията.“

 

Ако беше 1 април, щях да помисля, че „Дневник“ ни бъзика. Но не, три пъти проверих – съобщението е публикувано на 15 юли 2014 г. в 07.21 ч. От него става ясно, че в дискусията ще участват „представители на културни и творчески индустрии, творци, представители на сдружения, гилдии, професионални съюзи в културата и изкуствата, както и представители на неправителствени организации и експерти в областта на културата.“ За Вежди Рашидов няма и дума, но като депутат от ГЕРБ и член на ресорната комисия, той би трябвало да е в центъра на грандиозното събитие.

 

А то впрочем идва съвсем навреме и си е съвсем на мястото:

 

Първо. Няма нищо по-естествено от това тъкмо ГЕРБ да начертае визии за развитие на културата, при положение че гуверньор на БНБ е Иван Искров, а главен прокурор – Сотир Цацаров. Нарича се оксиморон, т.е. „съчетание на несъчетаеми, притовоположни понятия, което създава контрастна изразителност на тяхната образност“.

 

Второ. ГЕРБ има опит и предлага много прости решения за реформа в областта на културата. По време на своето управление закри няколко театри, а когато отново дойде на власт, вероятно ще закрие и останалите. Освен това в партията обичат музиката. Репертоарът е богат – от „Батальонът се строява“, та чак до „Цъфнал ГЕРБ“. Лично лидерът се срещна и с такива звезди като Лепа Брена и Весна Змиянац.

 

Трето. След като се разбра, че бившият културен министър къта 2.5 млн. лв. в КТБ, очевидно знае формулата как да се забогатее от изкуство. „Това са парите ми, които съм спечелил с чук и длето в ателието си в продължение на 60 години“, обясни Вежди Рашидов. Всички му повярвахме, понеже години наред стиска в ръцете си пура и бокал с уиски, пардон! – чук и длето. За мощта на твореца свидетелстваха и други негови думи: „Ако се случи най-лошото и си загубя парите, ще стане гражданска война!“

 

Представете си само как Вежди повежда гражданството и брадата му гордо се вее над изпепеленото статукво…

 

Би се получило хубаво произведение на изкуството, стига обаче да не си посегне. А лидерът му Бойко Борисов предупреди за такава опасност – в своето отчаяние Рашидов бил пред самоубийство. Той за един невръчен орден “Стара планина“ орева орталъка, че ще емигрира, та за 2.5 милиона ли ще се сдържи?

 

Е, тогава не емигрира, което дава известна надежда, че ще продължи да ни радва със световно признатото си творчество. Казвам „световно признато“, защото малцина от нас са го виждали на родна земя и обективно погледнато няма как да са го признали. Като изключим, разбира се, лъвчето на „Мултигруп“ и няколко скулптури, за които само настоящият спортен министър проф. Мариана Георгиева разполага с езиков ресурс да опише.

 

Я как само звучи: „Несъвместимостта с езикови експликации, първо, и достатъчността им да представят предикация, да имат информативен статус, второ, отделя този комуникативноналичен формат в особеност на човешката потребност от знание. Битността на този модел в комуникативната ресурсност на аз-а е основание за изследователски срез от гледна точка на гносиса, естествено.“

 

Иначе проф. Георгиева пише за междуметията „ах, ох, трас, пляс и грух-грух“…

 

В този ред на мисли не е лошо да се помисли дали в бъдещото правителство професорката по синтаксис да стане министър на културата, а Вежди Рашидов – на спорта. Предвид все по-задълбочаващата се интимна връзка между ГЕРБ и ДПС, това най-малкото ще е принос към коалиционната култура. Така ще се осъществи и плавен преход, както се изрази президентът Плевнелиев, да не говорим, че ще се развие дисциплината „хвърляне на чук“. Все пак повече подхожда на един спортен министър да каже: „Всички се продадохте на един дебел грозен лайнар, да ви еба путката майна!“, докато финтифлюшките на Георгиева са за по-деликатни сфери на обществената дейност. Там, където човек има мегдан да изпадне в интровертност на духа, че и да се дозира по принципа на ветрилото на резултативната политика, няма място за неезиков синкретизъм.

 

Сега ми хрумна и друга идея: именно чрез „неезиковия синкретизъм“ да се описва случващото се в държавата. Няма смисъл да коментираме надълго и нашироко идиотщините, които се творят минута по минута, от абсолютно всички институции. Искров казал нещо? Пляс! Ама не било така, както го казал? Трас! Прокуратурата обаче се задействала? Грух! Да не би пък да става дума за преврат? Их! Но иначе Борисов е голям държавник. Ах!

 

Това е напълно достатъчно, но могат да се добавят и други звукоподражателни междуметия като мяу, бау, бее, мее и пр. Самата държава пък отдавна може да бъде описана с едно-единствено „ох“.

 

Но не бива да сме песимисти! Ето какво казва самият Рашидов: Всички съзнаваме, че кризата удря първо културата, но пък в кризисни времена се създават и най-хубавите произведения.” Оттук нататък, значи, ще  очакваме само шедьоври.

 

Между другото, със своята „Пърдиада“ (с работно заглавие „Пръц“), поетът Пеньо Пенев, който и без запорирани 2 млн. лв. сложил край на живота си, доказал, че кризата е източник на космичесто вдъхновение:

 

„Пърдете, братя, без стеснение!
Не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

 

 

Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш.
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж – създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!“

 

Между другото, не смятам поемата за по-неприлична от факта, че Бойко Борисов окткрива дискусия за културата. Нещо повече – в страната на победилите оксиморони и на пълната институционална самодейност точно тя трябва да е нашият химн.

 

Редута.бг