Писателите са по-желани от филмови звезди и тв водещи, показва проучване във Великобритания. Не, не става въпрос за секс символи. Още по-невероятно е – става въпрос за най-предпочитаните професии на Острова.
В проучване на YouGov 60% от анкетираните са заявили, че ако могат да избират работата си, биха станали писатели. Това е с цели 29% повече от тези, които искат да са филмови звезди и с 24% повече от мечтаещите да станат телевизионни водещи. Изненадващо, следващата най-желана професия след писателската е тази на библиотекаря – избират я 54%. Само с 3% под нея в класацията е академичната работа – 51% искат да са учени.
Авторите на изследването, обхванало 15 000 души, посочват, че противно на очакванията, водещо в желанията на британците не е заплащането. Почти една трета от авторите изкарват по-малко от $ 500 (£ 350) на година от своето перо. „Хората са привлечени от престижа и спокойствието, съпътстващи живота на писатели, библиотекари и учени“, твърдят социолозите.
Фактът, че хората мечтаят да бъдат писатели само доказва колко малко знаят за тази работа, коментира във в.“Гардиън“ писателят Тим Лот. Той цитира Оруел: „Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им се крие загадка. Писането на книга е ужасна, изтощителна борба, като продължителен пристъп на мъчително заболяване. Човек никога няма да предприеме такова нещо, освен ако не е подтикван от някакъв демон, на когото не може да устои и не разбира. Всичко, което човек знае е, че този демон е просто същият инстинкт, който кара бебето да пищи за внимание.“
Лот изтъква, че повечето хора гледат на писателите като на спокойни и благородни герои, които плюнчат моливи, зяпат по цял ден през прозореца, ловят красиви изречения от въздуха като пеперуди и не са длъжни да ходят на работа от девет до пет като всички останали. А всъщност писането се оказва невъобразимо трудно нещо за тези, които са го опитвали. Лот го сравнява с мозъчна операция и обяснява, че овладяването на диалога, описанието, подтекста, структурата, характера, времето, гледната точка, началото, края, темата – всичко това е Херкулесов труд, който обикновено носи провал. По думите му писателите често са самотни, завиждат си, лесно стигат до нарцисизъм, депресия и отчаяние. Писането не е избор, а призвание, казва Лот.
У НАС
У нас нещата стоят по-различно, поне до появата на влогъра Емил Конрад, който предизвика фурор с дебютната си книга „Нещата, на които не ни учат в училище“.
Според проучване на НЦИОМ от 2013 г. най-предпочитаните професии от младите българи са юрист, лекар, IT специалист и преподавател. Над половината от участвалите в изследването (57%) са признали, че за тях стандартът на живот е по-важен от образованието. Очевидно в представите им писането на книги не е надеждна професия, която осигурява необходимите доходи.
Един от най-успешните ни писатели – Милен Русков, признава, че в младежките си години се е отказал да пише, защото тази работа му се видяла несериозна. Връща се към писането чак когато става на 35.
„Човек трябва да започне да пише проза късно. Трябва да има натрупани познания и опит, да е чел много. Само тогава може да е добър и убедителен. По-добре на 35, отколкото на 25. Защото, ако започнеш на 25, ще напишеш и неща, от които после ще се срамуваш“, казва Русков.
Разказва, че проучванията на епохата често му отнемат повече време от самото писане. За романа си „Възвишение“, с който през 2014 г. печели Наградата за литература на ЕС, Русков изчита Раковски, Петър Берон, Петко Р.Славейков, Стоян Заимов. Трупа стотици бележки и идеи, преди да премине към писането на книгата. Налага се да прекъсне и да се върне към преводаческата си дейност, защото парите му свършват. След една година продължава.
Друг известен писател – Георги Господинов, обяснява, че за написването на една книга се работи от сутрин до мрак. За своя „Естествен роман” е използвал бележки и идеи от двайсетина тетрадки, изписани в продължение на 7-8 години. Прекарва дълги дни в библиотеката, чете стари преводи на ботанически списания, преглежда научните ръкописи на Линей.
Наскоро писателят Калин Терзийски, удостоен с Европейската награда за литература през 2011 г., сподели във фейсбук, че една сериозна книга се пише цяла година, а не междудругото. „Писателите работят като миньори в уранова мина. Смъртоносно. Имам предвид – сериозните писатели. Те работят така, че не издържат дълго. И странно – те – подобно на другите хора – го правят, за да си изкарат прехраната. Или поне така би трябвало де бъде. Вярно – има и писатели паразити, храненици на жените си или на някакви скапани държавни хранилки. Но Истинските писатели не са така! Те си изкарват прехраната честно. С труда си!“, казва Терзийски.
Дали обаче 25-годишният влогър Емил Конрад няма да преобърне представите и да отприщи вълна от млади автори, повярвали си, че могат да спечелят слава и пари с писането на книги?
„Трудно ли се пише книга? Сигурно – ако си известен писател и имаш амбицията да кажеш някои суперважни истини на хората. „Нещата, на които не ни учат в училище“ не си поставя толкова високи цели. Ако някой ви е казал, че книга се пише, когато сте се настроили и сте с кафе в ръка, докато пишете на скъп, лъскав компютър – не! Няма нищо общо с реалността. Тази книга е написана в метрото, на опашки в банки, по листове, по бележки, на телефона. Излизайки изпод душа, бършейки ръце, за да запиша някоя идея или случка, за която съм се сетил. Така се живее. Не се вземайте много насериозно. Благодаря на 20-те кг шоколад, които изядох, докато писах тази книга“, признава Конрад, превърнал се в идол за хиляди тийнейджъри.