„Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт… Чест… Слава! Големанството ни е в кръвта“, казва главният герой на незабравимата комедия „Големанов“.
Докато медиите въртят информации и коментари за новия министър на образованието, ние ви припомняме още няколко реплики от творбата на Ст.Л.Костов.
Горилков: Пази, боже, някой да излезе от кабинета – като наскачат едни заслужили, достойни, способни, ще се намериш в чудо кого да избереш, кой от кой по-добър… Виж, партията един ден може да остане без членове, но без кандидати за министри никога… За това няма ценз и никой не те пита какво знаеш и какво можеш.
***
Големанов: Додето богатите не се намесят в управлението, държава няма да прокопса, помни ми думата… Така е по цял свят, така трябва да бъде и у нас. Министрите трябва да бъдат богати, за да не бъркат в държавната каса.
…В политиката целта оправдава средствата.
***
Илиева: Поздравете господина министъра!
Големанова: Истина ли?
Илиева: Да, да… почти… довечера може би ще излезе указът…
Горилков: Кое министерство?
Илиева: Просветата.
Горилков (на себе си): Тю, най-мършавото министерство!
Големанова: Ах, Иовчо!… (Спуска се и го прегръща.) Най-после министър… Боже мой, боже мой!
Горилков: Господин министре! (Протяга ръка, Големанов небрежно му подава само два пръста.) Пожелавам лека и плодотворна работа в новата служба на народа.
Големанов: О-о, там има работа и каква още! Аз добре познавам просвещението…
Големанова: Като се оженихме, той беше народен учител.
Илиева: Тъй ли?
Големанов: Да, с гордост го заявявам! Нека види светът как с труд и чест се издигнах на най-високото стъпало в държавата… Нека види младото поколение, което сега се учи и което утре ще бъде под моята власт… Утре ще кажа на всички учители: при вас иде един стар учител, който добре познава вашите нужди и недъзите на вашето просвещение… Елате с общи усилия да наредим тези работи… (На другите.) Че днешните училища, училища ли са?… Учениците цял ден с цигара в устата из улиците и после служба дайте… А-а, тъй не може, господа, тук трябва твърда ръка!
***
Големанов: Човек трябва да е готов за всяко министерство… Да, работа има там… и още каква работа! Утре ще ги събера всичките и ще им кажа: „При вас иде един стар земеделец!“…
Големанова (на Илиева): Едно време имахме гюлеви градини и лозя.
Илиева: А, тъй ли?
Големанов: Познавам аз земеделието и всичките му недъзи… Там иска твърда ръка… гори ли ще ми секат?
***
Големанов: Ох, утре като рукнат молби, ходатайства и какво ли не! Блазе му, че е невидим!
Илиева: Кой?
Големанов: Господ. Никой не го вижда и си е спокоен. А ний, министрите!…
***
Големанов: Чудно нещо е това властта… изведнъж ставаш по-голям, по-тежък, по-важен.
***
Големанов: Онзи дъртак подал оставката на кабинета. Как смее?… Кой е той?… Царят искал да говори и с другите партии и той, глупакът, му дал свобода с оставката на кабинета… Защо му са на царя другите партии?… Кой е царят?… Кой е шефът? Как смеят да си играят с оставка, как смеят да ми отнемат министерството, което целокупният народ ми е дал… Как смеят?… Кои са те?…