На 24 май 1940 г. е роден Йосиф Бродски – руски поет и писател, който е прокуден от родината си и емигрира в САЩ. Напуска училище едва 15-годишен, за да работи, но се самообразова в различни области, като чете книги дори от боклука. През 1987 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Ето част от житейските напътствия, които Бродски дава на абсолвентите от Мичиганския университет в знаменитата си реч на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:

1. Съсредоточете се върху точността на вашия език. Старайте се да обогатявате речника си и се отнасяйте към него така, както се отнасяте към банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се старайте да увеличавате дивидентите си.

Целта не е в това да подобрите своето красноречие в спалнята или за професионалния ви успех – макар че впоследствие е възможно и това. И не в това, да ви превърнем в светски умници. Целта е в това да ви бъде дадена възможност да изразите себе си колкото може по-пълноценно и точно. С една дума – целта е вашето равновесие. Защото натрупванията на неизговорено, на неизказано може да ви доведат до невроза.

Всеки ден в човешката душа се променят много неща, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността да се изясняваме изостава от опита. Това влияе пагубно на психиката. Чувствата, оттенъците, мислите, които остават неназовани, непроизнесени и не се задоволяват с приблизителност на формулировките, се натрупват вътре в индивида и могат да доведат до психологически взрив или срив.

За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжен червей. Трябва просто да си вземете речник и да го четете всеки ден, а понякога и книга със стихове.  Но речниците имат първестепенна важност. Наоколо ги има много, към някой от тях е приложена лупа. Те са достатъчно евтини, но дори и най-скъпите сред тях (снабдените с лупа) струват значително по-малко, отколкото посещението при психиатър.

Ако все пак решите да посетите психиатър, по-добре е да се обърнете към него със симптоми на „речников алкохолизъм“.

2. Старайте да бъдете добри със своите родители. И ако това ви звучи твърде подобно на „Почитай баща си и майка си (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава“, какво пък. Аз искам само да кажа: старайте се да не въставате срещу тях, защото най-вероятно те ще умрат преди вас, така че най-малкото можете да се избавите от този източник на вина, ако не и на мъка.

Ако ви е нужно да се бунтувате, бунтувайте си против някой, който не е така лесно раним. Родителите са твърде близка мишена (така както впрочем братята, сестрите, съпругите или съпрузите) – дистанцията е такава, че не можете да пропуснете.

Бунтът срещу родителите с всичките „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас“ по същество е извънредно буржоазен, защото дава на бунтуващия се най-висшето удовлетворение – душевно удовлетворение, получавано от убеждението. Колкото по-късно стъпите на този път, толкова по-късно ще се превърнете в духовен буржоа. Тоест, колкото по-дълго останете скептици, съмняващи се, интелектуално неудовлетворени, толкова по-добре за вас.

От друга страна, разбира се, това мероприятие с „няма-да-взема-и-стотинка-от-вас“ има практически смисъл, доколкото вашите родители по всяка вероятност ще ви завещаят всичко, което имат – и бунтовникът късметлия ще получи цялото състояние. С други думи, бунтът се оказва много ефективна форма на спестяване, макар че процентът е непечеливш и обикновено води до банкрут.

3. Старайте се да не се осланяте прекалено на политиците, на една или друга политическа партия, доктрина, система или проект – не само защото те са неумни или безчестни, както е обикновено, но и заради мащаба на тяхната работа, който е твърде голям дори за най добрите сред нас. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобрението, от етична гледна точка то винаги ще бъде пренебрежимо малко, защото винаги ще има хора, дори и само един човек, който няма да има полза от това.

Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света, той ще стане по-голям, тоест по-многолюден, но без да се увеличават размерите му.

Колкото и справедливо да ви обещава да подели тортата човекът, когото сте избрали – тя няма да стане по-голяма, а порциите задължително ще станат по-малки. В светлината на това, или по-скоро в сенките – вие трябва да разчитате на собствена домашно приготвена храна, тоест да управлявате света самостоятелно, или поне тази негова част, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.

Въпреки това, осъществявайки това, вие сте длъжни да се подготвите и за горестното осъзнаване, че даже вашата собствена торта няма да стигне. Вие сте длъжни да се подготвите за това, че най-вероятно ще ви се наложи да вкусите по равно и благодарности, и разочарования.

Това е най-трудният за усвояване урок – да не губите усърдие в кухнята, защото, поднасяйки тази торта макар и само веднъж, вие създавате маса очаквания. Попитайте се, по силите ли ви е непрекъснато да приготвяте торти, или повече разчитате на политиците? Какъвто и да е резултатът от това самовглъбяване, попитайте се – може ли светът да разчита на вашата торта?

Започнете още сега, като настоявате банки, корпорации, училища, лаборатории или там, където ще работите, там, където помещенията се отопляват и охраняват денонощно от полицията, да пуснат бездомните през нощта сега, когато навън е зима.

4. Старайте се да се не изтъквате, да бъдете скромни. Дори и сега ние вече сме твърде много и много скоро ще бъдем много повече. Това катерене за място под слънцето непременно става за сметка на другите, които няма да започнат да се катерят. Това, че ви се налага да настъпвате някого по краката, не означава, че трябва да стъпвате по главата му.

Освен това всичко, което ще видите от тази гледна точка, ще е човешкото море плюс тези, които, подобно на вас, са заели сходна позиция – видна, но в същото време много несигурна: тези, които наричат богати и известни.

Изобщо винаги има нещо неприятно в това да си по-благополучен от себеподобните си, особено когато тези себеподобни са милиарди. Затова трябва да добавя, че богатите и известните в наши дни също са цели тълпи и там, на върха, е много тясно. Така че, ако искате да станете богати или известни, или и едното, и другото, на добър час, но не се отдавайте на това изцяло.

Да желаеш това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност, от друга страна, то, разбира се, стимулира масовото производство. Но доколкото вие живеете само веднъж, би било разумно да избягвате най-очевидните клишета, включително подаръчните издания на книги.

Съзнанието за собствена изключителност, имайте предвид, също подкопава вашата уникалност, да не говорим за това, че то стеснява вашето чувство за реалността до постигнатото за момента.
Да се блъскате между тези, които, отчитайки техният доход и външност, представляват в последна сметка теоретично неограничен потенциал, е много по-добре, отколкото членството в който и да било клуб.

Старайте се да приличате повече на тях, отколкото на тези, които не приличат на тях, старайте се да носите сиво. Мимикрията е защита на индивидуалността, а не отказ от нея.

Аз бих ви посъветвал също така да говорите по-тихо, но се боя да не решите, че отивам твърде далеч. Но помнете, че винаги редом с вас стои и някой друг: вашият ближен. Никой не ви моли да го обичате, но се старайте да не го безпокоите прекалено и не му причинявайте болка. Старайте се да го настъпвате по краката внимателно и ако се случи така, че пожелаете жена му, помнете поне, че това е свидетелство за недостатъците на вашето въображение, вашето неверие в безграничните възможности на живота или незнанието за тях.

В най-лошия случай, постарайте се да си спомните колко отдалече – от звездите, от дълбините на Вселената, може би дори от нейния противоположен край – е дошла молбата да не правите това, също както и идеята да възлюбите ближния си повече от самия себе си. Явно звездите знаят повече за силата на привличането и за самотата от вас, защото те са очите на желанието.

5. Всякак избягвайте да си приписвате статуса на жертва.

От всички части на тялото си следете най-внимателно показалеца си, защото той жадува изобличение. Показалецът е признак на жертвата, той е синоним на капитулация, за разлика от вдигнатите в знака Victoria среден и безимен.

Колкото и отвратително да е вашето положение, старайте се да не вините за това външни сили: историята, държавата, началството, расата, родителите, фазата на луната, детството, несвоевременното слагане на детското гърне и т.н. Менюто е обширно и скучно и самата му обширност и скучност са достатъчно оскърбителни, за да се възпротиви разумът срещу използването им.

В момента, в който прехвърляте вината върху нещо си, вие подкопавате собствената си решимост да промените каквото и да било. Може да се каже дори, че жадуващият изобличение показалец се мята така неистово, защото тази решителност не е била достатъчно твърда.

В крайна сметка стасутът на жертва не е лишен и от някаква привлекателност. Той предизвиква съчувствие, отличава ви и цели страни и континенти се отпускат в сумрака на менталните отстъпки, понасяни като съзнание на жертвата. Съществува цяла култура на жертвата, простираща се от личните адвокати до международните заеми. Без значение от заявената цел на тази система, чистият резултат от нейната дейност е задължително снижаване на очакванията, когато жалкото преимущество се възприема или се провъзгласява за сериозно постижение.

Разбира се, това е терапевтично и отчитайки оскъдието на световните ресурси, дори е хигиенично, тъй като поради липса на по-добър материал може да се задоволим и с такъв – но старайте се да се съпротивлявате на това.

Колкото и изчерпателна и неопровержима да е очевидността на вашия неуспех, отричайте го пред себе си, докато устните ви могат да произнасят „не“.

Изобщо старайте се да уважавате живота не толкова заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те представляват част от играта и хубавото е, че не са измама. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете: това е животът, който говори с вас на единствения му добре познат език.

С други думи, старайте се да бъдете малко мазохисти – без привкуса на мазохизма смисълът на живота е непълен.

Ако това някак ще ви помогне, старайте се да запомните, че човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, че то е несъвсместимо със специалните искания, че то се крепи на отрицанието на очевидното.

Ако ви се стори, че този довод е донякъде подвеждащ, помислете в крайна сметка, че приемайки себе си за жертва, вие само увеличавате вакуума на безотговорността, който така обичат да запълват демоните и демагозите, защото парализираната воля не радва ангелите.

6. Светът, в който се готвите да пристъпите, не се ползва с добра репутация. Той е по-добър от географска, отколкото от историческа гледна точка. Той все още е по-привлекателен визуално, отколкото социално. Той не е мило местенце, както скоро ще откриете, и се съмнявам, че ще бъде много по-приятно по времето, когато ще го напуснете. Но той е единственият свят, който имаме: алтернатива не съществува, а дори и да съществуваше, няма гаранции, че би била много по-добра от тази. Там, отвън е джунгла, а също така и пустиня, хлъзгав склон, блато и т.н. – буквално, но и метафорично, което е още по лошо.

Но както е казал Робърт Фрост: „за да излезеш от живота, най-добрият изход е да минеш директно“. И още, казва той в друго стихотворение, „да живееш в обществото, означава да прощаваш”.

Бих искал да завърша с няколко забележки точно върху това „директно преминаване“. Старайте се да не обръщате внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначени. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но веднага щом се отървете от тях, ги забравете. Преди всичко се опитайте да не разказвате за несправедливото отношение, което сте понесли от тях. Избягвайте това, колкото и съчувстваща да е аудиторията ви. Разказването на такива истории удължава съществуванието на вашите противници, много е вероятно те да разчитат на това, че сте словоохотливи и ще съобщите и на други опита си. Сам по себе нито един индивид не заслужава упражнението по несправедливост (или даже по справедливост).

Отношенията не оправдават усилията, ценно е само ехото. Това е главният принцип на всеки потисник, независимо дали е спонсориран от правителството, или се ръководи от собственото си „аз“. Затова прогонвайте или заглушавайте ехото, не позволявайте на събитието, колкото и неприятно или значимо да е то, да ви отнема повече време, отколкото е било нужно, за да се случи. Това, което правят вашите неприятели, придобива собствено значение или важност според това как вие реагирате на него. Затова бързо притичвайте покрай тях, все едно те са жълтата, а не червената светлина на светофара. Не се задържайте върху тях мислено или вербално, не се гордейте с това, че сте им простили или забравили за тях – на първо място ги забравете. Така ще избавите клетките на мозъка си от безполезна възбуда, може би дори ще спасите тези тъпаци от самите тях, защото перспективата да бъдеш забравен е по-кратка от перспективата да бъдеш опростен.

Превключете канала: не можете да спрете излъчването, но е по силите ви най-малкото да намалите рейтинга му. Това решение едва ли ще хареса на ангелите, но то непременно ще нанесе удар по демоните, а в дадения момент това е най-важното.