На 2 февруари 1905 г. е родена Айн Ранд – американски философ, сценарист и романист от руско-еврейски произход. Известна със своята рационална философия, която тя нарича „обективизъм“, близка по идеи с либертарианството.

Креативният човек е мотивиран от желанието да успее, а не от желанието да задмине другите.

Свободният дух. Няма нищо по-важно.

Жертвоготовността е право номер едно в живота, трябва да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е гледна точка, служи и се жертвай, служи, служи и служи…

Индивидът е зло, масите са Бог.

На хората се натрапва, че най-висшата добродетел е не да създават, а да дават. Но човек не може да даде нещо, което не е създадено.

Хората втора ръка – те не се интересуват от факти, идеи, работа. Интересуват се само от хората. Не питат „Истина ли е“. Питат: „Това ли е истината според другите?“. Не разсъждават, а папагалстват. Не действат, а създават впечатление, че действат. Не творят, а се показват. Не се стремят към съзидание, а към приятелство.

Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не  поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите…

Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство освен независимостта.

Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите.

Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване.

Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин.

Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена.

Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш.

Да даваш незаслужено уважение е най-върховният акт на милосърдие.

Онези, които можеш да купиш, не струват нищо, защото някой винаги може да им предложи повече, така че полето е отворено за всички и всичко е като добрата стара конструкция.

Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло.

Човекът е единственото живо същество, което има властта да действа като унищожител на самото себе си – и той е действал именно така през по-голямата част от своята история.

Никой не носи отговорност. Няма на кого да се потърси сметка. Такава е същността на всяко колективно действие.

Из „Ние, живите”, „Изворът”, „Атлас изправи рамене” и „Добродетелта на егоизма”.