Чета интервюто на Николай Хайтов „Механизмите на разрухата“. В него той казва: „У нас правителствата се купуват. Ще дам пример с един договор между Световната банка и България. Когато се разискваше въпросът за отпускането на 400 милиона долара за образованието ни, аз се снабдих с условията, писах по този повод и статия. Световната банка даваше 400 млн. долара, при условие че 60% от тях самите те ще изразходват по свое усмотрение, възлагайки проекти на свои хора. Фактически те си ги задържаха. Останалите 40% беше предвидено да се разпределят от Министерството на образованието за проекти. Но в замяна на това Световната банка си запазваха правото да одобряват учебниците и статута на цялото ни образование“.

Господи, трябва ли да си голям писател, за да прозреш, че България с главата си вече е в тинята и размахва крака, опитвайки се да намери спасение. Трябваше ли Николай Хайтов и мъртъв да ни напомни, че в споразумение между Световната банка и България има „нещо потресаващо: условието, че не може по законодателен път да се променя това споразумение“ и че „Световната банка се поставя следователно над законите на България“!?

И какво става с нас, българите? Самоунищожаваме се с поредното си мълчание, със завидната си търпимост към всичко, което ни се случва и към което, за жалост, вървим. Но приятели, помислете само какво става в другите страни от източния блок. Защо само нашата България бере душа? Защо само нашето земеделие разстреляха? „В нито една страна от бившия соцлагер не допуснаха глупостта да връщат земята в реални граници.“ Защо другите източни държави не се отрекоха от културата си, от писателите си, от художниците си? Защо няма и десетина години след смъртта на гениалния Радичков забравихме и книгите му? И на Константин Павлов, и на Вера Мутафчиева, и…, и… ? Защо не защитихме художниците си от миналия век (та те са едни от най-големите), не ги показахме на света, не им отдадохме значимото?

Защо допускаме предавания като Big Brother (говоря за българския вариант, а не въобще) цинично, тъпо и омерзително да промиват мозъците на децата ни с нестойностни участници, с цинични послания и срамни примери. Още ли гледате, уважаеми приятели, тази гадост?

А сега предлагаме на поколения българи стрийт-изкуство, разгъваме край Марица басейн, изсипваме две каруци пясък, продаваме лимонада по три лева, а за този „велик“ проект общината плаща 300 000.

Кого лъжем? Чии мозъци промиваме? Не се ли срамуваме от бъдещето, което предлагаме на деца и внуци? Какво правим?

Нямам против стрийт-изкуството, но имам против, че за истинските, за големите изкуства, за големите писатели, художници, музикални изпълнители и композитори не говорим, не ги слушаме, не ги четем. Изпитвам болка и гняв едновременно, защото си отиваме като траките, защото допуснахме Световната банка да ни одобрява учебниците, защото се оказахме уродливи внуци на велики бащи.

Моля себе си, моля и вас (всички, които прочетете краткото ми послание) – нека се върнем към духовността. Тя ще спаси България. Нека се върнем към себе си и си пожелаем едно наистина щастливо бъдеще, чиито жалони не са в посланията на Big Brother, а в природата, в нас, в завещаното от дедите ни.

Само заедно ще успеем да спасим себе си и тази нещастна педя земя, наречена България.