grizliИзлезе новият сборник с разкази на Деян Енев.

„Гризли“ е седемнадесетата ми поред книга. Той може да служи и като наръчник по творческо писане“, посочва авторът. „След толкова книги разбрах – не можеш да направиш сборник само от разкази-шедьоври, както на всички нас, разказвачите, ни се иска. Затова аз избрах за пореден път по-реалистичния вариант. Вътре има осем много добри разказа и двайсет и осем добри, половина от които, четиринайсет, са по-добри от останалите четиринайсет. Читателят, който успее правилно да ги разграничи, според мен заслужава атестат „много добър читател“. Оттук-насетне всичко е в неговите ръце, включително и дебютът му като писател. А специално за ценителите съм включил и две стихотворения в проза. Тази книга ми е много скъпа. В нея, под сивата пепел на възрастта, още проблясват истински живи въглени“, казва Деян Енев.

Сборникът „Гризли“ е със знака на издателство „Рива“.

ГРИЗЛИ

Превалява. Но дъждът не му пречи. Той сега пак ще излезе и ще седне на счупения стол, поставен на плочника до ъгъла на къщата под стрехата. Ходи все по-трудно, тътри краката си, придвижва се с нещо като подскоци от една-две крачки, спиране, почивка, после пак подскок. Като козлетата. Ако козлето беше стар дядо с тегло сто и двайсет килограма.

Ще седне на счупения стол и ще започне да зове: Пи-сю! Пи-сю! Пи-сю!

И трите малки котенца веднага ще долетят като стрели през двора. Той ще качи едно на коляното си и ще започне да го гали, а другите две ще се отъркват около краката му.

Ще поседи така. Може ненадейно дъждът да спре и да се покаже слънцето. Ще напече веднага. И отнякъде ще изскочат огромни, раирани надлъж като язовци мухи, които ще се налепят на стената да сушат крилата си. Котенцата ще подскачат към мухите и когато мухата изчезне, ще се озъртат смутено.

Но те са малки и веднага забравят несполуките си.

Задачата му е да полее двора, но понеже валя, няма да полива. Ще поседи още малко на стола. Да се погрее на слънцето.

Майката на котенцата, която така и не получи име, е дребничка, кажи-речи малко по-голяма от тях, но ражда всяка година. Както казват старите хора, каталеткиня. Предишната година пак роди три котенца. Но те свикнаха да се мушкат под дворната врата и да излизат на улицата. Колите премазаха две. А третото изчезна. И затова сега майката ги научи да живеят и да играят в задната част на двора. Сякаш някой тегли невидима черта през средата на двора. И тази черта те не престъпват никога.

Отзад също е интересно и весело.

Дай Боже всекиму такова детство, мисля си, докато гледам играта на котенцата през балкона. Час по час излизам да изпуша по една цигара, а после влизам в стаята да чета. Сега чета някаква книга за един стар трапер. През деня той ходи да залага капани, а после също обича да сяда пред дървената си къща, да се грее на сиромашкото слънце или да се навежда и да чеше дълго през кожените гащи глезените си, които страшно го сърбят, откак краката му измръзнаха една зима в ледените води на реката. Лятото там, в Канада, на тази географска ширина е кратко.

Той е може би последният трапер, който живее по този начин, надалеч от пътищата. По тези места живее мечката гризли. Самият той е слушал различни истории от трапери, по-стари от него, които вече отдавна ги няма, къщите им отдавна са изгнили и са паднали, а кожените им шапки служат единствено за гнезда на прелетните патици, за техните срещи с мечката гризли. Спомня си думите на един стар трапер. „Гризли винаги идва, рано или късно. Гризли идва тогава, когато не я очакваш.”

Самият той не се е срещал досега с гризли.

Захлупвам книгата отворена на бюрото, върху страницата, докъдето съм стигнал и излизам отвън на балкона да пуша. Столът долу е празен. И котенцата са се изпокрили.

Преди да вляза пак в стаята, известно време гледам синкавия дим от недоугасената цигара в пепелника. А после се изправям и описвам една невидима черта с ръка.