Проф. Иван Стоянов представи новата си книга „Каравелов и Левски – истинският прочит” по време на литературния салон по повод 177 години от честванията на Васил Левски в Карлово.
Проф. Стоянов е преподавател по история във Великотърновския университет и председател на Фондация „Васил Левски”.
Книгата му е посветена на няколко годишнини – 180 години от рождението на Любен Каравелов, 135 години от неговата смърт, 145 години от излизането на вестник „Свобода” и 145 години от създаването на БРЦК в Букурещ.
Чрез изданието историкът се опитва да сближи образите на Левски и Каравелов. „Много дълго време в българската историческа наука двамата се противопоставяха. Единият бил буржоазен либерал, колеблив, нерешителен, получаващ въздействие от Сърбия и от Русия, а другият бил истински революционер – демократ. Сещате се кой е определен по този начин и кой по другия начин. Всъщност, когато се проследи живота на двамата големи на българското Възраждане, се вижда, че отношенията между тях са еталон, който ако се приеме днес от хората, които се занимават с бъднините на България, сигурно няма да достигнем до тези ужасяващи ситуации, в които се намира днес държавата ни”, каза проф. Стоянов, цитиран от „Фокус“. По думите му двамата са се допълвали взаимно и са възприемали идеите си един от друг.
Преди две години проф. Стоянов издаде книгата „Нови щрихи към идейните възгледи и дейността на Васил Левски”. Според него обаче днес малко се знае и малко се пише за Апостола на свободата.
„За съжаление той е непознат. Сега в последно време вървят пак едни такива книжки за предателството на Васил Левски, защото на нас българите ни се искат на всяка цена той да е предаден. Започват едни проучвания с помощта на геодезисти и в тези книжки пишат, че историята е държавна наука и трябва от най-високо място да ни кажат какво да пишем. Аз мисля, че когато се появяват такива книги и хората ги четат, тези книги формират мнение, но съм категоричен, че държавна наука няма. Чудя се как е възможно през 2014 година да се пише, че историята е държавна наука. Тогава къде отиват призивите на Добри Чинтулов „стани, стани юнак, Балкански, от сън дълбок се събуди”, къде отиват призивите на Левски, къде отиват призивите на Ботев, на Каравелов, на Раковски, т.е. ние сме в собствената си държава, но продължаваме да спим, защото държавата не ни е наредила да се събудим. Според тези автори, които пишат по този начин, че историята е държавна наука, докато държавата не ни каже, че трябва да се събудим, ние трябва да спим. Може би е прав, защото като виждаме в какво състояние е българския народ, той наистина спи все още, макар и в собствената си държава”, посочи проф. Стоянов пред „Фокус“.