Изящният ваятел на думите Никола Инджов ще получи голямата Национална награда за литература „Захарий Стоянов” ден след рождения си ден. На 80-годишния му юбилей е посветена вечерта, организирана от Българската академия на науките, Столична община и издателство „Захарий Стоянов”. Тя ще се състои на 1 октомври (четвъртък) в големия салон на БАН (ул. „15 ноември” 1), където на юбиляря ще бъде връчена наградата, присъдена за цялостния му принос в българската книжовност. Ще участват писателите Чавдар Добрев, Петко Тотев и Тодор Коруев, ще има авторски рецитал и слово на юбиляря. Водещ ще бъде издателят Иван Гранитски.

Никола Инджов е голям български поет, белетрист, публицист, есеист, преводач от испански, португалски, руски и сръбски език. Роден е на 30 септември 1935 година в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол и Гюмюрджина , юношеството в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в университета в Хавана. Работил е като журналист в Хасково и София,  бил е гл. редактор в БНТ, първи зам.главен редактор на сп.„Отечество”, гл. редактор на сп.”Родолюбие”и в.„Литературен фронт” и др.  Дългогодишен дипломат в няколко латиноамерикански страни.

Никола Инджов е изтъкнат тракийски деятел, бил е директор и главен редактор на вестник „Тракия”, зам.-председател на СТДБ и почти непрекъснато е член на Върховния комитет на Съюза.  Освен че е пресътворил Тракия в поезията и романите си „Възречени от Манастър”, ”По следите на норвежеца” и „Душа на друг човек” (излязъл тази година), а така също в прекрасни есета и публицистични статии, той е проникновен изследовател на Тракия и нейната бежанска съдба. Автор на над 50 книги – поезия, белетристика, публицистика, есеистика, преводи. Той първи преведе поезията на маите и ацтеките. Носител на много национални и международни награди.

Петър Караангов: В това жестоко време творчеството на Никола Инджов топло ни приютява. За надеждата, с която ни дарява авторът, за сладката печал на неговото слово, за неговата синовна преданост към завeта и историята ни, за неговата бяла риза, с която той минава по света, за това, че ни утешава, ние сме му признателни и го обичаме. Неговото име е сред големите имена на нашата съвременна литература.

Петко Тотев: „Както Стара планина навлиза в българското художествено слово чрез Иван Вазов, Добруджа – чрез Йордан Йовков, Шопско – чрез Елин Пелин, Пирин – чрез Никола Вапцаров, Родопа – чрез Николай Хайтов, така и Тракия е въведена във високата реч, речта по лепота, както казва Патриарх Евтимий Търновски, от Никола Инджов.”

„Аз съм от писателите, които вярват, че писаното слово има чудодейното свойство постепенно да се превръща в национална памет. Това е особено важно днес, когато се правят опити за фалшифициране на миналото или дори за съзнателно премълчаване на цели периоди от историята на България. Премълчаването е всъщност потаен, но безмилостен геноцид над идеи и идеали, които са движели развитието на нацията и държавата. Методичното изхвърляне извън общественото пространство на историческата орис на тракийското бежанство е само един пример, най-близък до мене, защото аз съм от бежанците и чувствам в личната си съдба какво значи да ти отнемат родната земя  с рождените люлки и гробищата на деди и прадеди.”
Никола Инджов в интервю на Тодор Коруев