Ivan_Hristov1На 16 февруари 1978 г. е роден поетът Иван Христов. През 2002 г. неговата първа стихосбирка “Сбогом, деветнайсти век” получава наградата за поетичен дебют в Националния конкурс “Южна пролет”. През 2004 г. излиза втората му стихосбирка “Бдин”, за която през 2006 г. получава Националната литературна награда „Светлоструй”. През 2013 г. излиза двуезичната му стихосбирка „Американски поеми“. Стихове на Иван Христов са превеждани на английски, немски, унгарски и хърватски. Доктор e по нова българска литература към Института за литература БАН.

Автор е на музикалния албум „Опит за запомняне“ (2005). Съосновател и вокал е на етно-рок група „Гологан“.

НЯМА ТАКИВА ХОРА

Ний никога не сме били
и няма да ни има.
                    Да бяхме се родили в Прага
                    или във Ямбол, през шейсет и осма…
                    (поне да имах огледалце с Митко Бомбата)
Едва докоснаха ни пионерски връзки…
(единствената вещ, която съм откраднал,
е стихосбирка с Константин Павлов)
                                       Ний никога не сме били
                                       и няма да ни има…

Жените ни отидоха на сватбено пътешествие
още преди сватбата.
Бащите ни изтръгнаха туптящите си сърца
и ги удавиха в карнобатски стъкленици.
Майките ни си изпраха лятото в пералнята,
а нас свариха със сапуна,
танцувайки със Рич и Торн,
танцувайки…
Децата ни пък предпочитат наште дядовци…
Ний, никога не сме били
и няма да ни има.

                   Животът ни не е достоен за романи.
                   Отдавна липсват в него европейски жестове.
                                 Дали не сме седмачета,
                                 родени още
                                 преди да сме родени

         Затуй сега висим със страшна сила,
         черупки празни, изпочупени,
         самотни и унили,
         и вятърът във нас просвирва.

                  Ний, никога не сме били родени
                  и никога не ще възкръснем.

ГРАНИЦИ

          граничарят
          не знае
          английски
          нито руски
          строго
          охранява
          границите
          на езика

ЗАТВОРЕНОСТ

Водата е затворена в залив
Църквата е затворена
В манасатир
Аз съм затворен
В себе си
Каква по-добра
Божественост

СТУДЕН ДУШ

Каза ми че си взел
Студен душ
Само помисли
Че температурата
На водата
В твоята баня
Е еднаква
С тази на морето

КАФЕВАРКА

Нашата кафеварка
Има форма на църква
Първо приготвям душата
После включвам котлона
Сетне тя се разлива
В стихове

БДИН – БИБЛИОТЕКАТА

1.

        Ботев, Вазов, Яворов –
        класика за 3 мин.
        (надпис, прочетен на
        пазара в „Надежда“)

Баща ми,
някога,
разказваше
как българинът,
преди,
купувал книги.
Измервал
дължината
на рафта
и купувал
класика –
„на метър“.
Днес,
същият този
българин
продава
същата тази
класика –
„на килограм“.
Това
дава основания
да предречем
„нов златен век
за общата ни
култура“

2.

О, дядо Вазов
о, татко Яворов
о, Шипка
студентката
до мен чете
и аз чета,
но забелязвам,
че е бременна
О, дядо и баща
Славейкови
о, Остров на блажените
студентката
до мен чете
и аз чета,
но забелязвам,
че коремът й расте
О, Валери
Пол, Петров
или пък Стефанов
това е без значение
щом във главата й
набъбват мислите
тъй както във корема
смисъла