На 30 март 1844 г. е роден френският поет Пол-Мари Верлен. Eдин от основоположниците на символизма в поезията.
ПРИМИРИЕ
През детството сънувах Кохинор,
разкош персийски, пищни папски зали,
Сарданапали, Хелиогабали!
Под златен свод лежах с премрежен взор,
с ухания и музика ленива
харемът — рай наяве! — ме опива.
Сърцето пак пламти, но с тиха жар:
разбрах, в живота правила си има
и лудостта е вече немислима…
И все пак не успях да стана стар!
Не търся във възвишеното чар
и баста на преструвките и грима!
Не мога да търпя неточна рима,
красавица и пресметлив другар.
СКИЦА ОТ ПАРИЖ
Луната обкова стените с ламарина
от цинк студен,
над стръмните стрехи димът от два комина —
огромно римско пет — зачеркна този ден.
Летеше вятърът и плачеше далече
като фагот,
гласът на котарак премръзнал се провлече
и бързо стихна под изцъкления свод.
Аз вървях вглъбен — о, сън, невероятен! —
към Саламин,
С мен бяха Фидий и божественият Платон…
И минаха край нас фенери с пламък син.
ГЪЛЧАВА В КРЪЧМИТЕ
Гълчава в кръчмите, красавици пред входа,
и голи кестени, забили кестени в свода,
и омнибус – тайфун от железа и кал –
на криви колела зловещо заиграл,
с окръглени очи – зелено и червено:
работници на път към клуба, най-смирено
димящи под носа на вечния стражар –
с лули; подгизнали стени и тротоар,
и дъжд, асфалт разбит, и ручеи по края:
това е той, това е моят път към рая.
НА ДОН КИХОТ
Просташки е смехът – за странния двубой –
след теб, о, Дон Кихот, стар рицар и бохема:
вината е на мелниците, царю мой,
смъртта ти – кръстна смърт, животът ти – поема!
Върви все тъй, препускай в пътя на Честта
с добрия Росинант, на бойното му стреме; –
върви, върви! – забравените от Властта
са повече отколкото през твойто време.
Ура! Ний следваме те в честната борба –
поети лудокоси, с клончета върба…
Води ни в щурма на високите мечти,
и скоро, и на пук на всичкия сарказъм,
Поезията-знаме ще развееш ти
над лоба побелял на глупавия Разум.