Издателство „Захарий Стоянов”  публикува сборник с разкази, есета и романи на Веселин Стоянов. Книгата, озаглавена „Силуети пред огледалото“, ще върне читателите към блестящия стил на рано отишлия си талантлив писател и  журналист, зареден с остър сарказъм и мъдра прозорливост, с въпиюща доброта и всеопрощаваща човечност.

Веселин Стоянов притежаваше магическата сила на добротворното и светозарното излъчване, не си позволяваше да мрази, а се опитваше да разбира дори онези, които извършваха подлости и предателства срещу него. Битието му не беше лесно, несгодите обаче не съкрушаваха духа му. Но перото му не спря… За него писането беше като приключенско пътуване в неизвестното, скок в бездната на неясните и непредвидими предизвикателства.

Книгата му с циклични разкази „Шлагери” е посветена на възсъздаването на умилителния патриархално-уютен живот на градеца К., в който героят е малкия човек, в чиято философия писателят умело надниква.

Във  книгата „Вечеря с ангели” авторът добавя към сладкодумието и  тъжното съзерцание от мизерното съществуване на  своя герой – малкия човек. В следващите книги насища повествованието си с исторически ретроспекции, есеистични ремарки, лирико-философски размишления.

„Белите полета на спомена”  и „Забравената уговорка с Бога” са книги, в които предпочита повече потока на съзнанието, отказва се от конкретния сюжет. Но все по-силни, по-бляскави стават неговите есета за национални герои, дейци на Възраждането, поборници, писатели-класици, но и интересни негови съвременници. А в сборника с избрани творби „Любов, Сънища, Думи и … други изображения на смъртта” той  открива в словото, в думата всички въплъщения на любовта, съня и човешкия живот, но усеща, че животът е другото лице на смъртта. За неговите герои животът беше нещо като вечен любовен глад.

Истинска творческа дързост проявява писателя в „Аутопсия на тялото”, в която прави своя художествена версия на „свалянето от Кръста” и тази версия звучи убедително и завладява.  Личен успех и свидетелство за значимостта на съвременната българска проза е романът на Веселин Стоянов „Моделът и неговият художник”, посветен  на Иван Милев и неговата авантюра с Анна – съпруга на богатия розотърговец Александър Орозов. Това е роман за приключенията на страстите, написан с проникновено слово.

Казанлъчанинът Веселин Стоянов има прекрасни страници, в които допълва познатия образ на неговия знаменит съгражданин Чудомир, осветлява го по нов начин. Дори Веселин Стоянов  бе негов брат по съдба, като него предан на изкуството и литературата, на родния град. И с него може да се гордее всеки град, дори ако е той  е  Казанлък, градът на Чудомир и Иван Милев, Ненко Балкански и Емануил Манолов.