BBC определи 1925-а като най-голямата година в историята на литературата. Тогава Хемингуей прави първите си литературни стъпки със сборник с разкази, Вирджиния Улф публикува „Мисис Далауей“, Скот Фицджералд издава „Великият Гетсби“. Същата година се появяват „Американска трагедия“ на Теодор Драйзер, „Манхатън“ на Джон Дос Пасос, „Ароусмит“ на Синклер Луис.

Критериите, според които 1925 година е посочена като най-силната в литературата, са няколко. На първо място се гледат публикуваните дебютни книги и големи шедьоври. След това се оценява трайността на тяхното въздействие. Гледа се също дали тези книги са променили хода на литературата – повлияли ли са върху формата или съдържанието, довели ли са до ключови стилистични нововъведения, обяснява авторката на статията от BBC Culture.

Всички от горепосочените книги, излезли през 1925 г. отговарят на тези критерии. Те отразяват травмите и настроенията след Първата световна война, преминаването от реализъм и натурализъм към модернизма, експериментите с езика.

Има обаче и други златни години, които претендират да са най-силни историята на литературата:

 

1862

„Къща на мъртвите“ – Достоевски

„Клетниците“ – Виктор Юго

„Бащи и синове“ – Тургенев

1899

„Пробуждането“ – Кейт Шопен

„МакТийг“ – Франк Норис

„Сърцето на мрака“ и „Господарят Джим“ – Джоузеф Конрад

1950

„Аз, роботът“ – Айзък Азимов

„Марсиански хроники“ – Рей Бредбъри

„Непознати във влака“ – Патриша Хайсмит

„Тревата пее“ – Дорис Лесинг

„Лъвът, вещицата и дрешникът“ – К.С.Луис

 А според вас коя година заслужава да бъде коронована като най-добрата в историята на литературата и защо? Помислете :)