В Русия – сватба, у нас – брадва. Така накратко изглежда ситуацията в библиотеките на двете страни, които са обект на внимание през последните дни.
Москва ще похарчи над 8 млрд. рубли – около 107 млн. евро, за поддръжка на литературните институции и насърчаване на четенето през тази година. Това съобщи Федералната агенция за печата и масовите комуникации – Роспечат.
Както е известно, в Русия 2015-а е обявена за Година на литературата.
Над 6,3 млрд. рубли, или близо 85 млн. евро, са заделени за функционирането, развитието и попълването на фондовете на федералните и московските библиотеки. За Държавния литературен музей са планирани над 200 млн.рубли, около 80 млн. ще получи Книжната палата.
Повече от 250 млн.рубли ще отидат за издаването на социално значими книги и проекти, насочени към популяризиране на руската литература в чужбина. За издания, предназначени за хора с увреждания, включително незрящи, са предвидени 165 млн. рубли. Още 120 млн. ще бъдат вложени в социално значими проекти в печатните и електронни медии.
Акцент в държавното подпомагане са наградите и стипендиите в областта на литературата. Общото им финансово изражение през 2015-а ще е около 55 млн. рубли.
Така като цяло разходите достигат 8 млрд. рубли. В тази сума обаче не влизат средствата от регионалните бюджети, които ще отидат за подкрепа на местните инициативи, библиотеки и литературни музеи, отбелязва Роспечат.
В същото време у нас…
В същото време у нас се вихри скандал за драстичното орязване на бюджета на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, което поставя под въпрос нормалното й функциониране.
Синдикалните структури на КНСБ и КТ „Подкрепа“ реагираха остро на заповедта на културния министър Вежди Рашидов за 15% съкращения на персонала и намаляването на финансовите средства за институцията. Това застрашава изпълнението на функциите й, алармират синдикалистите.
„Националната библиотека не само е Архив на българската книга, но е и най-голямото у нас хранилище на ръкописи и документи Х-ХІХ в. Тя съхранява, обработва, предоставя за ползване и популяризира документалното наследство на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Стойков Раковски, княз Александър І Батенберг и на още стотици забележителни исторически личности. Библиотеката пази първия Софрониев препис на Паисиевата „История славянобългарска” и съдържа най-големите сбирки от славянски и ориенталски ръкописи в България. Османският архив на Националната библиотека е третият по значение в света. За сравнение – в него работят 4 човека, а в истанбулския – около 300. Колегите, които обработват тези сбирки, са изградили специални умения и качества в продължение на дълги години. Съкращаването на такива уникални професионалисти трудно може да бъде компенсирано“, се казва в официалната позиция на синдикатите на работещите в библиотеката.
Те са категорични, че ще предприемат всички законови действия, за да защитят оцеляването и развитието на институцията.
В писмото им се посочва, че в сравнение с националните библиотеки на Балканите (Румъния, Сърбия и Хърватия) Националната библиотека на България е на дъното по финансиране – с най-ниския годишен бюджет – и спрямо обема на съхраняваните национални колекции, и по персонал.
„Работим в условия от средата на миналия век – в енергийно неефективна сграда, с неремонтирани помещения без климатици, изгнила дограма, пропадащ покрив, амортизирани асансьори, стара електро- и парна инсталация и т.н., както и с ниски възнаграждения. Но за разлика от Министерството на културата, което разбира реформата само като съкращаване на щата и на заплатите на работещите, ние сме загрижени за оцеляването и развитието на Националната библиотека“, заявяват синдикалистите.