Младите предпочитат фентъзи романите, а при по-старшите поколения най-много се търси криминална литература. Това показват наблюденията на заместник-председателя на асоциация „Българска книга“ Василка Ванчева, цитирана от БТА. Много от четящите дами пък, когато купуват книга, търсят и нещо за душата, по-любовно, допълва тя.

Най-хубавото в момента е, че у нас се издават все повече български автори, а освен това те оглавяват и класациите по продажби, отчита Ванчева. Според нея голямо развитие има скандинавската литература и към писателите от този район на Европа има голям интерес и у нас. Продажбите и издаването на езотерика намаля през годините, смята издателката.

Лошото е, че голяма част от младежите, дори когато са в интернет, не са, за да четат, а да си играят игри или да „висят“ в социалните мрежи, обяснява още Ванчева. Нейните наблюдения показват, че сред подрастващите има и групи, които пък са много четящи, търсят книги, раздават, обменят. В малките населени места обаче много от младите не са чели нищо през живота си не по своя вина или по вина на родителите им, а защото нямат достъп до книги, нямат компютри, казва Ванчева. Тя е категорична, че в тази ситуация държавата трябва да полага повече грижи за училищните и читалищните библиотеки.

По думите й българските читалища в момента не са добър стопанин на българските библиотеки. Затова от асоциация „Българска книга“ настояват библиотеките да се отделят като юридически самостоятелни лица. Според Ванчева вече има такива примери в страната и директорите на библиотеките са много доволни, тъй като преминавайки към общините, вече могат да развиват нормална дейност.

След като държавата дава издръжка на читалищата, трябва да наложи изисквания и библиотеките да отговарят на някакви стандарти, посочва Ванчева. Тя допълва, че по същия начин трябва да се процедира и за училищните библиотеки, за които трябва да бъдат прилагани стандартите на ЮНЕСКО. Според тях всяка училищна библиотека трябва да разполага с минимум 2 500 книги, а за нуждите й всяка година да се заделят 5 % от издръжката на всеки ученик. Ако училищните ръководства бъдат задължени да спазват тези стандарти на ЮНЕСКО, със заделените пари може да се купуват не само книги, но и компютри, друга техника, каквото е необходимо, посочи Ванчева.